България е сред страните, в които високата експозиция на рискови фактори се съчетава със сравнително ограничен ресурс за превенция и защита на общественото здраве. Това каза Ивайло Петров, главен координатор на Българския национален хъб на Мисията срещу рака и член на Управителния съвет на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), по време на работна експертна среща, посветена на адаптирането и прилагането на петото издание на Европейския кодекс срещу рака в България. Работната среща е организирана от СОНМ и цели да ангажира и обедини представители на държавните институции, академичната и научната общност, здравните професионалисти, гражданските и пациентските организации, местната власт, медии, бизнеса и иновационния сектор.
Без устойчиви инвестиции в превенцията и ранното откриване високорисковите групи ще продължат да достигат до системата късно - когато лечението е по-сложно и тежко, по-скъпо и по-малко ефективно. Смъртността от рак вече не е само предизвикателство за здравната система, а води до бързо нарастващи загуби на публични приходи, трудова производителност и национален икономически потенциал, каза още той.
Ежегодно новите случаи на рак в България са 32 812, като около 91 хиляди от засегнатите от онкологично заболяване достигат петгодишна преживяемост. Смъртните случаи на година от онкологично заболяване в България достигат близо 18 800, посочи Петров.
Разходите за здравеопазване са силно ориентирани към болнична помощ и фармацевтични продукти. Превенцията формално е налична, но липсва цялостна стратегия и достъпът до нея не е равнопоставен. Доплащанията, транспортът, диагностичните разходи и отсъствието от работа могат да забавят или възпрепятстват участието на хората в профилактика и скрининг. В ЕС здравеопазването се финансира основно публично, но по-богатите държави инвестират значително повече на глава от населението. Доплащането от страна на пациентите е близо 34% от разходите за здравеопазване, допълни Ивайло Петров. Резултатът е структурна финансова бариера пред навременната превенция и равния достъп до грижи.
Необходима е постоянна национална рамка за управление на превенцията, основана на общи национални цели и ясно разпределени институционални отговорности; защитено, устойчиво и прозрачно финансиране; интегрирани индикатори за превенция, ваксинация и скрининг; регионално и местно изпълнение чрез общини, общности и доболнична помощ; ежегодно публично отчитане, измерими резултати и политическа отчетност.
Тютюнопушене, консумация на алкохол, ниска физическа активност, наличие на човешки папилома вирус в организма, нисък обхват на имунизации срещу хепатит Б, експозиция на радон са сред рисковите фактори за онкологично заболяване, припомни Петров. По думите му в България все още липсва систематичен мониторинг и мащабни мерки за ограничаване на радоновата експозиция на популационно ниво. Радонът е доказан канцероген и втората водеща причина за рак на белия дроб след тютюнопушенето. Регионът на Пловдив е с особено значение поради близостта до едно от основните уранови находища в страната и потенциално повишен риск от експозиция на радон. Анализът на местни медицински данни идентифицира Първомай и Брезово сред общините с висока честота на рак на белия дроб.
С шест години е по-ниска средната очаквана продължителност на живота в България спрямо средната стойност за ЕС през 2025 г., показват данни от „Здравен профил на България 2025“: ключови предизвикателства и възможности за превенция на рака“, добави Петров. За България, която е на последно място, тя е 75,9 г., средната за ЕС е 81,7 г, като най-висока е в Испания – 84,1 г., показват още данните.