В Европа един от 10 души има намалена бъбречна функция, каза плевенският нефролог професор Васил Тодоров

В Европа един от 10 души има намалена бъбречна функция, каза на пресконференция нефрологът професор д-р Васил Тодоров от плевенската болница „Сърце и Мозък“.
Пресконференцията беше по повод Световния бъбречен ден, който се отбелязва в повече от 100 държави по света всеки втори четвъртък на месец март. Началото е поставено на 9 март 2006 г. България е една от малкото страни, в която този ден е отбелязван без прекъсване. Целта му не е строго научна, а популяризаторска – да увеличи осведомеността на хората за тяхното бъбречното здраве, както и значението на ранната профилактика на бъбречните болести.
Всяка година Световният бъбречен ден има различен девиз, например: „Предпази своите бъбреци! Поддържай нормално кръвно налягане!” или „Предпази своите бъбреци! Контролирай диабета!” Тази година „Световният бъбречен ден“ е под наслов „Добре ли са бъбреците ви? Открийте навреме, запазете бъбречното здраве“, поясни проф. Тодоров.
Той добави, че в България е правен един единствен скрининг за хронични бъбречни заболявания през 2012 година. Обхванати са над 2000 души в 12 области и е установено, че честотата на хроничната бъбречна недостатъчност е 13 %. С нарастването на възрастта честотата на заболяването се увеличава: от 6,0% – при възраст от 20 до 44 г. до 25,4% – при хората над 60 г.
Честотата на бъбречните заболявания и честотата на крайния им стадий – хроничната бъбречна недостатъчност непрекъснато нараства. Най-честите рискови фактори за развитието ѝ са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено предразположение, злоупотреба с някои медикаменти, други хронични заболявания.
Понастоящем хроничната бъбречна недостатъчност се нарежда на осмо място като причина за смърт, но се прогнозира че ще заеме пето място към 2040 г., каза още нефрологът.
Бъбреците са изключителен орган, който подпомага функцията на всички други органи и системи в човешкото тяло, като поддържат нормалната хомеостаза и затова трябва да се грижим за тях и да ги пазим, призова той.
Целта на нефролозите е да се повиши осведомеността за бъбречното здраве, да се предостави както на хората, така и на здравните работници, полезна информация, за да опазят здравето на бъбреците и да откриват рано хроничните бъбречни болести. Грижата за бъбреците е инвестиция за дългосрочното здраве и по-добро качество на живота, завърши професор д-р Тодоров.
В пресконференцията взеха участие лекарите от неговия екип: д-р Айгуля Акишева, д-р Павлина Димова,  д-р Емилия Христова, д-р Гергана Тодорова.