В Ямбол откриха паметник на Иван Параскевов – инициаторът за създаване на първообраза на националния трибагреник

В Ямбол откриха паметник на Иван Параскевов – инициаторът за създаване на Браилското знаме, станало първообраз на националния трибагреник и ушито от 14-годишната му дъщеря Стилияна. Монументът е издигнат на носещата името на Параскевов крайречна улица в града, в района на моста на градския парк към кв. „Златен рог“.
В церемонията участваха представителни роти с военнослужещи от ямболския гарнизон, областният управител Биляна Кавалджиева, ръководството на Община Ямбол, възстановчици от Регионален клуб „Традиция“, градският Духов оркестър с диригент Васил Шейтанов, граждани, ученици. Паметникът бе осветен от свещениците отец Стоян и отец Жельо.
Изработката е дело на скулптора Петко Йорданов, директор на Художествената галерия „Жорж Папазов“ в града. Бюст-паметникът е поставен пред монумент с три колони. Средствата за отливането са дарени от кмета Валентин Ревански. Това е първият паметник на Иван Параскевов в България, беше обявено по време на церемонията.
„Историята трябва да се помни и предава на поколенията. С този паметник трябва да се гордеем, че първообразът на националния трибагреник е дело на наш съгражданин“, каза в словото си кметът Валентин Ревански. Той припомни, че на Националния празник – 3 март, през 2022 г. в Ямбол беше открит и паметник на Стилияна Параскевова на едноименната улица в града.
Бюст-паметникът е изработен след дълго и задълбочено изследване на личността на Иван Параскевов, каза авторът Петко Йорданов. „Ямбол има своите революционери, които са част от пантеона на великите български личности. Иван Параскевов е сред тях. Родолюбивата идея на Иван Параскевов преминава през целия творчески процес и ме владее в процеса на създаване на паметника“, каза още скулпторът.
Според историци Иван Параскевов е роден около 1817 г. в Ямбол. През 1851 г. се заселва в румънския град Браила заедно с брат си. Напускат родината, тъй като заради свободолюбивия им дух има опасност да бъдат арестувани от османските власти. Домът на Иван Параскевов в Браила се оформя като център на патриотична и революционна дейност. Сред честите му посетители са Георги Раковски, Иван Драсов и др.
В навечерието на Руско-турската война Иван Параскевов и будни българи в Браила решават да направят българско знаме за сражаващите се опълченци. Дъщеря му Стилияна извезва трибагреника, когато е 14-годишна. Шие го тайно, в продължение на шест месеца. Знамето е дадено на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина. 
Поради различни политически и бюрократични причини знамето не участва никога в битка. През март 1879 г. обаче близък на Иван Парашкевов внася знамето в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.
Иван Параскевов е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките. След Освобождението семейството му напуска Браила и се заселва в София. На 3 юли 1895 г., след като научава за смъртта на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.