В Перник представиха интерактивна карта на младежките политики в България

За първи път в Перник беше представена интерактивна карта на младежките политики в България, която събира на едно място данни за възможностите и средата за младите хора във всички български общини. Представянето е част от националната инициатива „Къде (как) са младите хора?“ на Националния младежки форум и Форум „Гражданско участие“, реализирана с подкрепата на Националната мрежа на младежките центрове.
Картата, представена по повод Международния ден на младежта, има за цел да покаже къде в страната се развиват дейности за млади хора, какви възможности съществуват за тях и къде се открояват дефицити в подкрепата за сектора.
Платформата обединява публично достъпни статистически и фактически данни за състоянието на младежкия сектор. В нея е включена информация за демографските тенденции сред хората на възраст от 15 до 29 години, за финансирани проекти и организации по националните програми, както и данни за младежките центрове, местните политики, финансирането и инфраструктурата.
Председателят на Националния младежки форум Атанас Радев каза за БТА, че основната цел е да се установи в кои общини има активна среда за младите хора и къде възможностите за тях са недостатъчни. Той обясни, че политиките в тази сфера имат важна роля за превенцията на рисковото поведение чрез създаването на пространства, в които младите могат да развиват умения, да общуват, да участват в различни инициативи и да изграждат чувство за общност.
„Въпросът е какво правим за младите хора, преди да се намесят полицията, прокуратурата и съдът“, посочи Радев. Според него младежките организации и центровете са сред основните инструменти за работа с младите в свободното им време и за тяхното приобщаване към общности и ценности.
Той подчерта, че младежката политика не е универсално решение на всички обществени проблеми, но може да има съществена превантивна роля. По думите му са необходими повече целенасочени инвестиции и ясни механизми за развитие на сектора, вместо реакция едва след възникването на конкретни проблеми.
Радев постави и въпроса за устойчивостта на младежките центрове. Той посочи, че в България функционират общо 27 такива центъра - осем съществуващи и още 19, изградени по Плана за възстановяване и устойчивост. Предизвикателство обаче остава осигуряването на дългосрочното им финансиране след приключването на проектното подпомагане.
Според него са необходими по-ясни законови и финансови механизми за устойчивостта на тези структури, както и по-добра координация между държавната и местната власт.
Директорът на Форум „Гражданско участие“ Мирослав Цеков, чиято организация е партньор в националната кампания, каза за БТА, че картата ще позволява да се проследяват тенденциите и различията между отделните общини. „Искаме да покажем възможностите, които младите хора имат в свободното си време в различните общини, но и дисбалансите, защото не навсякъде съществуват еднакви възможности“, каза той.
В платформата са включени данни на Националния статистически институт за развитието на младото население през последните десет години, както и информация за финансирането на проекти в сектора. Представени са и данни за организации и инициативи, подкрепени по националните програми за младежта, „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност.
Цеков посочи, че през последните пет години само по националните програми за младежта са инвестирани около 16,5 млн. евро, като са финансирани приблизително 250 организации и около 400 проекта. Данните трябва да помогнат не само да се проследи разпределението на средствата, но и да се направи оценка на постигнатите резултати, добави той.
Картата съдържа и информация за политиките на общинско ниво и за състоянието на младежките центрове - тяхното териториално покритие, екипи и финансиране. Една от целите е впоследствие да бъде създадена база данни с добри практики, която да представя успешни инициативи и тяхното въздействие върху младите хора.
Според Цеков Перник е сред водещите общини в страната по отношение на развитието на младежкия сектор. Градът е домакин на редица важни за тази сфера събития и дискусии, а местният младежки център има активна роля в националната мрежа.
Интерактивната карта е структурирана по области и общини и показва къде са реализирани дейности по националните програми, къде има активни организации и къде са концентрирани ресурси. Според инициаторите данните могат да подпомогнат вземането на информирани решения и да послужат като основа за препоръки към националните и местните институции за подобряване на условията за младите хора.
Въпреки разширяването на мрежата от младежки центрове и направените инвестиции, младежката политика все още не получава достатъчно обществено и политическо внимание, смята Цеков. Той е на мнение, че центровете са важна инфраструктура за достигане до младите на местно ниво, особено в условията на свиване на част от организационния сектор. 
Данните от картата ще бъдат публично достъпни, като е предвидена и възможност платформата да бъде интегрирана в интернет страниците на партньорски организации и институции. Целта е информацията да бъде видима и лесно достъпна, за да подпомага решенията за развитието на сектора и за подобряването на възможностите пред младите хора в страната.
Националното представяне на инициативата „Къде (как) са младите хора?“ се проведе в Международния младежки център - Перник и бе излъчено на живо на страниците на Националния младежки форум.