В живота си трябва да се стремим към смирение, да не осъждаме другите и да се учим от добрия пример, каза отец Петър във Велико Търново

В живота си като християни трябва да се стремим към смирение, да не осъждаме и да взимаме добрия пример, каза в неделната си проповед отец Петър Иванов, който води службата в храма „Възкресение Господне“ във Велико Търново.
Проповедта отец Петър започна с прочитане на притчата за митаря и фарисея: „Двамата влезли в храма да се помолят. Фарисеят се гордеел пред Бога и казвал: „Нека не бъда като този митар, както и като останалите човеци грешници – прелюбодейци, грабители и всякакви други. Давам десятък от всичко, което придобивам, и постя два пъти в седмицата.“ Митарят – наименованието за митничарите в Римската империя – не смеел очи да повдигне, защото съзнавал собствената си грешност и казвал: „Господи, прости на мене грешния.“
Отец Петър припомни, че в Евангелието се казва, че вторият си е тръгнал повече оправдан от първия, защото фарисеят, вместо да поучава, осъждал, като се сравнявал не със свят човек, а с грешниците. Той спазвал закона, надявайки се да се оправдае чрез него, но Апостол Павел казва, че чрез закона няма да се оправдае нито една плът, защото който иска да се оправдае чрез закона, трябва да спази целия закон, каза отец Петър.
„Пътят към Бога започва с покаянието. Това е началото на пътя, когато човек осъзнае собствената си греховност и започне да върши добри дела – не само по закона, но и дела на любовта“, посочи свещеникът.
Отец Петър припомни думите на Иисус Христос: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“ Затова и ние в живота си като християни трябва да се стремим към смирение, да не осъждаме, да взимаме пример и да се сравняваме не с грешниците, а с тези, в които разпознаваме добродетелите, за които проповядва Евангелието, каза той.
Това е днешното послание, което въвежда в първата от четирите седмици, бележещи подготовката за началото на Великия пост. Днешният ден е посветен на свети Трифон. В този ден земеделците подрязват лозичките, а свещениците благославят това действие, за да може лозата да даде плод. Лозето е символ на онова духовно лозе, което сам Бог е насадил, а това са всички хора в храма. На първо място това, което трябва да подрежем на този ден, е нашата гордост, посочи отец Петър.