Временната комисия по правни въпроси прие на първо четене три законопроекта за промени в НПК

Временната парламентарна комисия по правни въпроси прие на първо четене три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Два от проектите са на служебния Министерски съвет, а третият – на Йордан Иванов от „Демократична България“.
Първият законопроект на служебния кабинет предвижда въвеждането на задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности. С въвеждането на задължителния съдебен контрол отпада необходимостта от изрично изброяване на определен кръг лица, които имат право да обжалват пред съд постановлението за спиране или прекратяване на наказателното производство. Задължителният съдебен контрол ще гарантира в максимална степен справедлив наказателен процес за престъпления, които в голямата си част са без конкретно пострадало лице, се посочва в мотивите към законопроекта.
Измененията предвиждат още назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се извършва по ред и в срок, аналогични на тези за назначаването на разследващия прокурор.
На следващо място се предлага постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол предвид изключителната важност и високия обществен интерес към това производство. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице, ако има такова. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да бъде двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или на жалба от някое от заинтересованите лица.
Вторият законопроект на МС предлага изменения, които целят пълно и правилно транспониране и прилагане на директиви на ЕС относно процесуалните права. Към настоящия момент от страна на Европейската комисия са започнати и се намират в различни етапи производства спрямо България за установяване на нарушения във връзка с тези директиви.
С промените се предлага въвеждането на задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват относно процесуалните права, регламентирани в европейски директиви, и да предоставят процесуална възможност за упражняването им на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са участвали в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и спрямо които са предприети действия по разследване. Сред тези права са правото на адвокат, на правна помощ, на устен превод, правото да научат какво е престъплението, за чието извършване се проверява евентуалното им участие, както и правото да запазят мълчание. По отношение на случаите, при които свидетел започне в хода на разпита да се уличава в извършване на престъпление, се предвижда компетентният орган да прекрати разпита, да уведоми лицето за правата му и да осигури ефективното им упражняване. Подобен е подходът и при очната ставка като процесуално действие, сходно по същност с разпита на свидетел.
С измененията в НПК, внесени от Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“, се предлага въвеждането на бърз и ефективен съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане. Към настоящия момент липсва механизъм за директна съдебна проверка веднага след задържането, което създава риск от необосновано засягане на личната свобода. Чакането на пълния срок от 72 часа без възможност за по-ранен съдебен преглед често се счита за нарушение на изискването за „своевременност“. Въвеждането на право на жалба незабавно след връчването на постановлението гарантира, че лишаването от свобода ще бъде предмет на независима съдебна преценка в най-кратки срокове, посочват вносителите.