Нашата цел е ясна – приобщаващото образование и технологичната достъпност да престанат да бъдат добра воля на отделни директори и учители и да се превърнат във задължителен национален стандарт, посочи депутатът.
За мнозина това е просто поредната дата в календара. За хиляди български семейства обаче този ден е символ на ежедневна битка с образователната система, битка срещу неразбирането, държавната немощ да планира и провежда адекватна политика за обучение и подкрепа на деца с дислексия, дисграфия, дискалкулия, диспраксия, хиперактивност и други специфични нарушения на способността за учение, каза Стоянов.
Международните данни сочат, че между 10% и 15% от населението проявява характеристики на дислексия в различна степен, което означава десетки хиляди български деца. И тук идват важните въпроси - къде са тези деца в Българи, колко от тях са диагностицирани, колко от тях получават подкрепа и колко от тях изостават във училище, без никой да е разбрал, попита той.
Стоянов посочи, че от „Възраждане" са внесли няколко последователни законодателни инициативи за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Предложихме реално осигуряване на достъпна отчетна и изпитна среда, чрез използване на асистиращи технологии, включително при националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Предложихме задължение държавата и училищата да осигурят технологична подкрепа, адаптирани учебни ресурси и достъпни изпитни материали, както и по-гъвкави форми на оценяване според индивидуалната потребност на учениците, добави той.
Вече години наред „Възраждане" настоява и за въвеждане на национален скрининг за специфични нарушения на способността на учене в края на втори клас - това е възрастта, в която могат да бъдат установени първите устойчиви прояви на дислексия, дисграфия и дескалкулия, подчерта Коста Стоянов. По думите му Министерството на образованието и науката дължи отговори на въпросите кой диагностицира децата, кой подготвя специалистите и следи качеството на тяхната работа.