За пета поредна година благоевградското село Логодаж бе домакин на Фестивал на лютеницата, който оживи в последните дни на август двора на училището в селото.
За да се приготви достатъчно количество от зимнината, с която да бъдат почерпени всички гости на събитието, местните жени започват дни по-рано подготовката, казаха за БТА организаторите. С пълни казани с лютеница и домашно приготвен хляб планинското село очакваше своите гости.
На фестивала всеки може да опита от лютеницата, приготвена по специална рецепта. Хляб тук се реже тънко и се маже дебело, каза при откриването на събитието секретарят на читалище „Иван Чаушки 1934“ – Логодаж Дафинка Бойчева.
Всяка година предаваме рецептата, която вече става популярна не само в Логодаж, не само в страната, вече е популярна и в чужбина, затова я имаме преведена и на английски език, каза още Бойчева. Тя разказа как се прави лютеницата в Логодаж с местния диалект, а за тези, които не го разбират посочи, че има издаден „Речник на говора на село Логодаж“, в който може да се направи справка.
Една от тайните на логодажката лютеница е да се загрее машата в огъня, на който се приготвя зимнината, и да се потопи за много кратко в тавата с почти готовата лютеница. Това придава лек опушен вкус, разказаха организаторите.
За БТА секретарят на читалището каза, че с всяка изминала година гостите на фестивала са все повече и са от цялата страна. Много хора, дошли на къмпинг край язовир „Логодаж“, разбират за фестивала и се включват, не само в празника, но и в приготвянето на лютеницата, посочи Бойчева.
Намерението ни е следващата година да направим фестивала международен, като идеята е да поканим група от Северна Македония, с която си сътрудничим, те ще правят айвар, ние – лютеница, каза още секретарят на читалището в Логодаж.
Тази вечер фестивалът откри кметът на Благоевград Методи Байкушев, а гост на събитието беше и заместник-кметът Боряна Шалявска.
Заедно с домашна лютеница фестивалът предложи и музикална програма, която откриха местните Логодажки баби. С изпълнения се включиха и самодейци към читалищата в благоевградските села Изгрев, Бело поле и Селище.