Законодателни инициативи и регионални проблеми бяха във фокуса на отчета на депутатите от „Прогресивна България“ от Сливен


Народните представители от „Прогресивна България“ от Сливенския избирателен район отчетоха дейността си през първите месеци от работата на 52-рото Народно събрание на пресконференция в Сливен.
По време на срещата бяха представени приоритетите и законодателните инициативи на парламентарната група, сред които промените в съдебната реформа, мерките за защита на потребителите и ограничаване на ръста на цените на основни хранителни продукти, законодателството за противодействие на корупцията и мерките, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.
Отчетено беше, че чрез приетите промени в съдебната система министърът на правосъдието ще получи право да обжалва решения на Висшия съдебен съвет, а процедурите за избор на висши магистрати ще станат по-прозрачни.
Народните представители посочиха и законодателни промени, насочени към защита на потребителите, включително засилен контрол върху търговските вериги и по-високи санкции при необосновано увеличение на цените. Според тях се очаква новите механизми да доведат до по-ниски разходи за домакинствата чрез гарантирани отстъпки за определени основни стоки.
Акцент беше поставен и върху новия Закон за противодействие на корупцията, който според депутатите е ключов за отключването на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Беше отбелязано, че новата антикорупционна комисия ще разполага с разследващи функции, а членовете ѝ ще се избират от различни институции с цел по-голяма независимост и прозрачност.
Представена беше и новата система СИГМА за граждански мониторинг и анализ на обществените поръчки. По думите на народните представители чрез нея гражданите ще имат достъп до информация за близо 193 000 обществени поръчки на стойност над 51 млрд. лева, което ще повиши прозрачността и отчетността на институциите.
В рамките на отчета беше представена и дейността на депутатите в Сливенска област. Те съобщиха, че са провели срещи с граждани в общините Сливен, Котел и Твърдица, както и приемни по населени места за запознаване с местните проблеми.
Сред обсъжданите теми бяха възстановяването на минералните бани в Сливен, казусът с терена на бившия Алпийски дом, екологичните въпроси около дейността на „Топлофикация – Сливен“, изграждането на ново спешно отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ и мерките за управление на популацията на бездомните животни.
Народният представител Весела Момчева-Таун съобщи, че е провела срещи с министъра на околната среда и водите Манол Генов и с представители на институциите по различни регионални казуси. По думите ѝ се очаква развитие по част от поставените въпроси през следващите седмици.
Представена беше и международната дейност на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Весела Момчева-Таун, която е председател на делегацията, информира за участието си в заседания в Страсбург и подчерта значението на активното присъствие на България в международните институции.
Народният представител Ивайло Христов отчете дейността си в сферите на образованието и спорта. Той посочи, че е провел редица срещи с представители на образователни институции, спортни организации и местни общности. Христов е член на парламентарните комисии по въпросите на младежта и спорта и по образованието и науката.
Сред приоритетите, които депутатите посочиха, са подобряване на качеството на образованието, развитие на спорта, прозрачност в институциите, опазване на околната среда, подкрепа за семействата и поддържане на постоянен диалог с гражданите в областта.
Народният представител от „Прогресивна България“ и член на Комисията по енергетика Валентин Петров говори за бъдещето на новопланирания въглищен холдинг, който държавата се опитва да структурира до 26 август 2026 г.  Валентин Петров публично защитава тезата, че бъдещето на българската енергетика преминава през разумен баланс между традиционните мощности в комплекса „Марица-изток“ и внедряването на нови технологии.
По отношение на бюджета Весела Момчева-Таун заяви, че все още не може да се говори с конкретни числа, тъй като процесът не е приключил и е възможно да настъпят промени. Тя подчерта, че започнатите проекти ще бъдат довършени, като ще бъде засилен контролът и ще бъде направена преоценка на някои от тях.
„Поемам ангажимент да продължа да поддържам връзка по важните проекти, които са забавени заради липса на бюджет. Бюджетът ще бъде за пет месеца – от август до края на годината." 
Нападките идват от хора, които носят отговорност за това положение. Намираме се в тежка ситуация, включително и заради процедурата за свръхдефицит от Европейския съюз“, каза тя.
В отговор на въпрос на журналисти относно 30-процентното увеличение на винетните такси тя заяви, че средствата ще бъдат насочени към пътната инфраструктура. „Гласуваме доверие на министър Иван Шишков и очакваме реални резултати“, каза тя.
Областният управител Михаил Кашеров заяви, че след въвеждането на новите такси преминаването през Сърбия ще струва 22 евро в едната посока. Той отбеляза, че цената на винетките не е променяна от 10 години и според него актуализацията е закъсняла. По думите му средствата ще бъдат изразходвани по предназначение.