Юбилеят ще бъде отбелязан с празнична програма на площада в селото. В нея ще участват мъжката фолклорна група към читалището и читалищни състави от селата Раковски, Гецово и Дряновец. Специален гост ще бъде народната певица Ати Молова. „Очакваме празникът да събере много хора – жители на Благоево, бивши наши жители, гости от съседните населени места и приятели на читалището. За нас това е възможност заедно да отбележим 155 години история, просвета, култура и родолюбие“, каза Бозева.
По думите й за жителите на Благоево годишнината е много повече от повод за празник. Читалището е част от живота на хората, място, където те се срещат, общуват, празнуват и участват в обществения и културния живот на селото. „Когато човек работи в читалището, разбира, че зад тези 155 години стоят не просто цифри, а съдби, хора, труд, любов към българските традиции и много спомени“, каза секретарят.
Тя подчерта, че читалището има значение за хората от всички възрасти, като особено я радва интересът на децата и младите към инициативите и българския фолклор. Според нея това е знак, че традицията има бъдеще. „За мен най-голямата ценност на едно читалище са хората. Без тях няма как да има жива културна институция. Затова този юбилей е празник на всички жители на Благоево, на тези, които са били част от читалището през годините, на тези, които са с нас днес, и на тези, които ще продължат делото след нас“, каза Бозева. Тя подчерта, че 155 години са огромно наследство, но и отговорност. „Нашата задача е да го пазим, да го развиваме и да направим така, че НЧ „Просвета – 1871“ да продължи да бъде онова място, което обединява хората и пази духа на Благоево", добави секретарят на читалището.
Историята на НЧ „Просвета – 1871“ започва през 1871 г.
Историята на НЧ „Просвета – 1871“ започва през 1871 г. по инициатива на учителя Иван хаджи Тодоров Радославов, който пристига в селото през 1869 г. Родом от село Беброво, Еленско, той владеел руски, френски и турски език. Освен че обучавал децата, организирал сказки за възрастните, четял вестници и списания и насърчавал интереса към знанието и просветата. С помощта на председателя на Разградското читалище Димо Хранов и на будни жители на селото през 1871 г. било основано читалището. Първи секретар станал Пеня Иванов. Бил изработен първият устав, а събранията се провеждали в метоха към църквата и в училището, разказа Бозева.
След Освобождението читалищната дейност временно прекъснала заради тежките години след Руско-турската война, когато селото било напълно опожарено. През 1883 г. Иван Обрешков и Бончо Станчев възстановили дейността, а година по-късно бил приет нов устав и било избрано настоятелство. През годините за развитието на читалището допринесли учителят Петко С. Вълнаров, който инициирал построяването на читалищна стая към училището, както и редица председатели, секретари и настоятели. Принос за съхраняването на историята на селото има и Петко Белчев Краишников, автор на книгата „Хроника на моя род и други истории за село Благоево“, издадена през 2009 година.
Днес читалището продължава да съхранява народните песни, обичаи, празници и характерния за района фолклор
Днес читалището продължава да съхранява народните песни, обичаи, празници и характерния за района фолклор. Според Бозева най-важният начин традициите да достигнат до следващите поколения е чрез личното участие. „Когато едно дете облече народна носия, научи песен, танц или обичай и излезе пред публика, то вече не просто наблюдава традицията, то я преживява“, каза тя. По думите й именно самодейността създава връзката между поколенията – възрастните предават знанията си, а младите ги приемат и продължават. „Нашата цел е традицията да не остане само спомен в книги и снимки, а да продължи да се изпълнява, да се пее и да се разказва“, подчерта Бозева.
Тя обясни, че в периода 2018 - 2020 г. към читалището е развивала дейност фолклорната група „Благоевски ритми“. Съставът е участвал в множество фестивали, събори и конкурси и е получил десетки грамоти, медали и отличия. Бозева определя този период като един от най-успешните в художествената дейност на читалището.
В момента към НЧ „Просвета – 1871“ има мъжка фолклорна група, чийто ръководител е Хафизе Бозева. Формацията е важна част от читалищния живот и продължава да представя Благоево и неговия фолклор. Според секретаря на читалището за самодейците наградите не са най-важното признание. „Всяко отличие е приятно, но за нас най-важното никога не е била самата награда. Най-голямото признание е, когато хората харесат нашето изпълнение и разберат, че зад него стоят много труд, репетиции и любов към българския фолклор. Гордеем се най-вече с това, че нашите самодейци не позволяват традицията да замлъкне. Гордеем се, че името на Благоево се чува на фестивални сцени и че хора от различни възрасти продължават да намират в читалището място за творчество и общуване“, каза секретарят.
Тя добави, че читалището развива и библиотечна дейност. Библиотечният фонд наброява около 11 367 книги, като библиотеката продължава да бъде място за четене, срещи и общуване.
Привличането на повече деца и млади хора остава сред предизвикателствата пред читалището. Желанието на екипа е младите не само да присъстват като публика, а да бъдат активни участници в културния живот. „Вярвам, че когато им дадем възможност да покажат талантите си и да бъдат част от културния живот, те ще открият своето място в читалището“, подчерта Хафизе Бозева.
Юбилеят е и повод да бъдат припомнени трудностите, през които е преминало читалището
Юбилеят е и повод да бъдат припомнени трудностите, през които е преминало читалището. През 1963 г. е построена триетажната масивна сграда, в която то се помещава и днес. След 1989 г. зданието претърпява два пожара, при които напълно изгарят киносалонът и част от покрива. Поради липса на средства щетите все още не са възстановени.
„Въпреки трудностите, през които читалището преминава през последните десетилетия, ние продължаваме да гледаме напред с оптимизъм“, посочи Бозева. Тя добави, че от 2007 г. председател на читалището е Румяна Илиева, която работи на доброволни начала за съхраняването на културните традиции на Благоево.
Сред бъдещите планове на читалищното ръководство са развитието на фолклорната дейност, привличането на повече деца и млади хора, обогатяването на библиотечния фонд и организирането на събития, които да обединяват местната общност.
„Моят най-голям план и желание е читалището да продължи да бъде живо, работещо и необходимо на хората от Благоево. Искаме да развиваме фолклорната дейност, да привличаме повече деца и млади хора, да обогатяваме библиотечния фонд и да организираме събития, които да събират местната общност“, каза Бозева.
По повод юбилея тя пожела на читалището още много години живот, на самодейците – здраве, вдъхновение и сили да продължават да пазят българската песен, обичай и традиция, а на младите хора – да бъдат любопитни към своето минало и да не забравят откъде са тръгнали. „Нека НЧ „Просвета – 1871“ продължи да бъде светлина за Благоево и през следващите поколения“, допълни секретарят на читалището.