Актьорът Михаил Петров за колегата си Петър Василев (1911-2009): Той играеше с такова вдъхновение, сякаш не беше репетиция, а суперпремиера

Той играеше с такава енергия, с такъв жар, с такъв апломб, с такова вдъхновение, сякаш не беше репетиция, а някаква суперпремиера на театъра. Това каза актьорът Михаил Петров тази вечер на откриването на изложба по повод 115-годишнината от рождението на актьора Петър Василев (1911-2009). Събитието бе в Народния театър „Иван Вазов“.
По думите на Петров през целия си професионален път не е срещал друг актьор, който да се отдава по този начин на обикновена репетиция.
Михаил Петров разказа за репетиция на „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше през 80-те години, когато двамата участват в спектакъла. Петров изпълнява ролята на Фигаро, а Василев – на съдията Бридоазон. След лятната почивка трупата се събира за възстановителна репетиция, на която актьорите по традиция играят без костюми и грим, за да запазят силите си за вечерното представление. В третото действие обаче Василев се появява с костюм, перука и грим и изиграва сцената така, сякаш е на премиера.
Дъщерята на актьора Румяна Василева си спомни как между сутрешните репетиции и вечерните представления баща ѝ намирал време да ѝ помага с уроците. Още от ранното ѝ детство той я включвал в разговорите със свои близки приятели, сред които Симеон Радев, академик Михаил Арнаудов и Николай Лилиев. Макар тогава да не осъзнавала напълно значението на тези срещи, с годините те допринесли за изграждането на отношението ѝ към изкуството. „Баща ми оформи моя светоглед“, каза Василева пред БТА. По думите ѝ той бил педантичен, обръщал особено внимание на детайлите, не допускал компромиси с изкуството и държал да възпита същите високи критерии и у нея.
Василева припомни и участието на баща си в Българския есперантски театър, създаден от Кирил Дражев. През 1974 г., след представление в Копенхаген, шведска зрителка поканила трупата в Малмьо. Българските артисти обаче нямали разрешение да посещават Швеция. Затова решили да преминат границата, като се представят за чуждестранни участници в конгреса. За целта разчитали на Петър Василев и актрисата Маргарита Дупаринова, единствените в трупата, които говорели чужди езици. Василев разговарял на немски, Дупаринова – на английски, а на останалите се паднала задачата само да кимат и да отговарят с Ja, Nein, Yes или No.
Румяна Василева разказа и случка от подготовката на 90-годишния юбилей на баща си. Двамата посетили Българското национално радио, за да изберат архивни записи от негови спектакли. Василев пожелал да чуе сцена от „Егор Буличов и другите“ на Максим Горки, в която изпълнява ролята на Гаврило Тръбача и си партнира с Кръстьо Сарафов. Докато слушал записа, започнал да произнася репликите си още преди те да прозвучат от лентата, въпреки че от представлението били изминали около петдесет години. „Много помнеше, много знаеше, беше неизчерпаем извор за историята на българския театър“, каза Василева.
По думите на театралния критик Анелия Янева професионалният път на Петър Василев започва в любителската трупа на Роза Попова. По-късно, с подкрепата на Стоян Бъчваров, той постъпва във Варненския театър, а след това играе в Пловдив и Русе. През 1944 г. Бъчваров го препоръчва за трупата на Народния театър, където Василев остава до пенсионирането си през 1989 г. Последното му участие на сцената е през 2004 г., по повод стогодишнината на театъра.
Изложбата, организирана по идея на дъщерята на актьора – Румяна Василева, включва архивни фотографии от сценичните му превъплъщения и личния му живот. През 75-годишния си творчески път Петър Василев изиграва над 300 роли в театъра, киното и телевизията.