Актьорът трябва да дава максималното от себе си с любов, казва Хенри Ескелинен, номиниран за награда „Икар“ за дебют

Актьорът трябва първи да дава енергия и никога да не очаква нищо от зрителите. „Аз съм там да давам и това за мен е живото изкуство. Ако публиката реши да ми го върне - прекрасно, благодаря, но не мога да очаквам това от тях. Трябва да давам всичко максимално от себе си и с любов“. Това каза в интервю за БТА актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна Хенри Ескелинен. Той е номиниран за наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категория „Дебют“ за ролята си на Оскар Кокошка в спектакъла „Алма Малер" на режисьора Деян Пройковски. Постановката е номинирана и за „Майсторско техническо осъществяване“.
Превъплъщението в Оскар Кокошка е сред любимите на актьора, заедно със Сулфикар Софта от „Време разделно". Причината е, че в ролята има нещо от него, заради подобна обсесивна любов, която е изживял преди години, сподели той. Мога да се припозная в него, той е художник, артистична личност, намира си муза за изкуството и живота, мога да го разбера като човек, каза Ескелинен. За него също драматичната любов е вдъхновяваща, макар и понякога по тъжен начин. Отключва и желанието му да пише песни. 
Подготвяйки се за роля, той се съобразява на първо място с драматургията и режисьорското виждане. Чете и гледа най-важното, което му е нужно, за да се вдъхнови, но не прекалява с проучването на други интерпретации. „В случая с Кокошка ние разглеждаме една човешка душа и тя е универсална и вечна, човекът си е човек, независимо от коя епоха е, с времето се променят само формите“, смята той. Добави, че е решил дори да не гледа филмови екранизации за Алма Малер и Оскар Кокошка, за да не се влияе от нечие изпълнение.  
Ескелинен е завършил образованието си във Финландия и България, занимава се освен с актьорството и с режисура, клоунада, музика, видео и фотография. Решил е да бъде актьор на 20 години, след като учил една година кинорежисура. Кандидатствал пет пъти в Академията в Хелзинки безуспешно. Когато отишъл за първи път, нямал никаква подготовка и дори не разбирал защо загряват кандидатите преди изпита за актьори. След това се явява на изпитите в НАТФИЗ в София и го приемат. 
Режисирал е авторско представление в Хелзинки и продължава да има интерес към това творчество, би опитал отново, когато реши, че има какво да каже. Разказа, че в спектакъла колеги актьори му се доверили да репетират без текст. Срещали се, той споделял идеята си и на живо режисирал, а те импровизирали, „строейки“ сцените и драматургията. „Те твориха на място и всичко излизаше от тях. Това беше много интересен начин на поставяне и се получи, но не знам дали би проработил в професионалния свят. Беше смесица между натурализъм, абсурд и клоунада“, обясни той като добави, че отново би направил с удоволствие нещо подобно. В спектакъла добавил и френска клоунада, на която е голям почитател. Публиката го приела много добре. „Смяха се, а накрая доста плакаха, защото на финала е тъжно“, сподели още той. 
Младият актьор има интерес и към киното, досега е имал участия в малки роли. Театърът обаче му е повече на сърце. За него силата на сценичното изкуство е, че е живо и се случва на място, а артистът дели силната енергия с публиката. „Усещането е сякаш плаваш на сцената, като лодка във вода, но над енергията. Когато усетя това, дори да е за миг, дори веднъж в годината, това е достатъчно, за да знам защо правя това изкуство“, обясни актьорът. 
Хенри Ескелинен е на 30 години, син е на българка и финландец. Основното си образование получава във Финландия, а средното - в British international school в Москва. На 19-годишна възраст се записва във финландските отбранителни сили за военна служба, където придобива специалност разузнавач-радист. Следва киноизкуство в Helsinki design school и актьорско изкуство в Laajasalo college, също в Хелзинки. Завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пенко Господинов. Специалните му умения включват френска клоунада по метода на Филип Голие, работа с неутрална маска, импровизационен театър, китара, пеене, бийтбокс, фотография, видеозаснемане. Има многобройни участия в проектите на студентите от кинофакултета на НАТФИЗ. Актьор е в постановката на Явор Гърдев „Венецианският търговец“ в Народния театър „Иван Вазов“. Във Варненския драматичен театър изпълнява още ролята на Матей в „Последното изкушение на Христос, на Сулфикар Софта - във „Време разделно", на Оливер - в „Както ви харесва". В момента репетира в „Добрият човек от Сечуан“ от Бертолт Брехт.