Александър Димитров подготвя роман, свързан с един от героите в сборника му с разкази „Силуети в Япония“

Писателят Александър Димитров работи върху нов роман, тематично свързан със сборника му „Силуети в Япония“ (изд. „Колибри“), като действието ще се развива в региона Кансай, а главният герой ще бъде син на един от персонажите в разказите. Това съобщи самият автор по време на представянето на книгата си в Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас.
По думите му романът ще продължи линията на „съновното и илюзорното“, заложена в сборника, но ще бъде по-концентриран като пространство. „Този път ще се фокусирам изцяло върху Осака, Киото, Кобе и Нара – региона Кансай, където съм живял шест години“, посочи Димитров. Той уточни, че вече работи с редактор и има написани първи глави, като проектът ще съдържа и по-силно изразени фантастични елементи.
По време на срещата авторът посочи, че разказите от „Силуети в Япония“ са написани ретроспективно, след завръщането му в България. „Черновата я написах в рамките на един месец – през януари 2024 г.“, каза той и уточни, че част от текстовете стъпват върху кратки записки от престоя му в Осака, Япония, между 2016 и 2022 г. като стипендиант на японското правителство.
Димитров определи като водещи теми в книгата границата между реалност и илюзия, както и взаимодействието между човек и природа. Според него тези мотиви са характерни за японската култура и литература, повлияни от шинтоизма и будизма. „Идеята за съновното и реалното е водеща не само при Харуки Мураками, но и при много други автори“, отбеляза той. Като свои основни вдъхновения Димитров посочи именно Харуки Мураками и аниме режисьора Сатоши Кон, които според него „изграждат мост между Изтока и Запада“ чрез темите за идентичността и размиването на реалността.
Авторът подчерта, че съзнателно е избягвал клишетата за Япония. „Не ми се искаше да повтарям образа на чистата, идеална Япония с цъфналите вишни. Тези неща ги има, но има и друга страна“, каза той. В книгата са включени както познати, така и по-слабо популярни локации – от северната част на страната до Окинава, като умишлено е пропуснат Токио.
По време на представянето Димитров показа визуална презентация със снимки от местата, вдъхновили разказите, както и кадри от японски фестивали, природни обекти и градска среда. Сред особеностите на сборника авторът изтъкна и музикалния подход при писането. Всеки разказ е създаден под въздействието на една конкретна песен, слушана многократно по време на работа. „Пускам една песен и я слушам 50–60 пъти. Когато свикна с ритъма ѝ, ми става много по-лесно да пиша“, обясни той.
Димитров обърна внимание и на визуалната концепция на книгата, реализирана съвместно с художничката Теодора Югова. Всеки разказ е придружен от илюстрация, а оформлението на изданието следва по-нестандартен, „по-азиатски“ подход. „Исках да не ограничавам художника, а да го оставя да ме убеждава в идеите си“, каза авторът.
В рамките на срещата бе засегната и темата за читателските реакции. По думите му някои от разказите предизвикват полярни мнения. „Има текстове, които едновременно са най-харесвани и най-нехаресвани“, посочи той, като подчерта, че приема критиката като важна част от процеса. Александър Димитров отбеляза още, че изборът да дебютира със сборник с разкази е бил съзнателен, въпреки по-ограничения интерес към този жанр. „За мен това беше най-добрият формат да представя Япония по този начин“, каза той.