Американски университет проучва еволюцията на мозъка


Човешкият мозък е три пъти по-голям от този на шимпанзето и по-сферичен от на неандерталеца. В лабиринт от изпъкналости и вдлъбнатини невроните общуват по различни модели, които дават на хората уникални когнитивни способности, предаде ДПА.
Специалистите все още не са разбрали напълно тези модели. Но изследователи от Югозападния медицински център към Тексаския университет са решени да получат отговор на молекулярната загадка, която ни прави хора.
В проучване, публикувано в изданието "Нейчър", те сравняват видове мозъчни клетки и дейности при хора, шимпанзета и маймуни резус. 
Човешките мозъци имат повече клетки, които могат да им помогнат да се адаптират на базата на нов опит и да се излекуват от нараняване. При определени човешки неврони също така има и ген, който влияе върху развитието на езика.
Женвиев Конопка, в чиято лаборатория е проведено проучването, отдавна изследва молекулярните механизми, водещи до мозъчни заболявания. Според нея разбирането на работата на човешкия мозък може да помогне на изследователите да разработят терапии за лечение на заболявания като Алцхаймер и шизофрения.
Мозъците ни отличават от другите примати. Хората общуват на езици, които шимпанзетата не могат да говорят, а също създават системи за управление и религия, които не съществуват в животинското царство, отбелязва ДПА.
Въпреки че учените сравняват видовете клетки и гени в мозъците на хората и другите примати, те все още нямат пълно разбиране за това как се е появил човешкият мозък в продължение на милиони години еволюция.
Изследването на Конопка е резултат от нейното проучване на мозъчни заболявания. През 2019 г. тя сравнява мозъчна тъкан на хора със и без шизофрения, като открива разлики в клетките, наречени олигодендроцити. Те действат като поддържащ екип на мозъка, като създават изолация, която обгръща невроните и им помага да изпращат сигнали по-бързо.
Конопка забелязва разлика между олигодендроцитите в мозъците на хората и шимпанзетата. Тя смята, че те могат да играят важна роля както при заболявания на този основен орган, така и за еволюцията на човешкия мозък.
Изследователката не успява да продължи проучването си поради технологични ограничения. В последните години анализите на мозъчната дейност получиха тласък от технологията на единичните клетки, която позволява на учените да разгледат всяка клетка в мозъчната тъкан и да изследват активността на различни гени.
Така Конопка се фокусира върху част от мозъка, разположена в т.нар. задна цингуларна кора. Тя е свързана с шизофренията и с начина, по който мислим за себе си. 
Конопка твърди, че нейната лаборатория е първата, която прилага технологията в тази част на мозъка.
Лабораторията й сравнява количеството олигодендроцити и генната активност в мозъчна тъкан на хора, шимпанзета и маймуни резус. В друг експеримент те анализират човешка ДНК с генетична информация от две древни човешки популации: неандерталци и денисовци.
Конопка е на мнение, че ще открият повече олигодендроцити в човешката мозъчна тъкан в сравнение с тази на шимпанзетата и на маймуните резус.
Вместо това тя установява специфично при човека увеличение и промени в генната активност на т.нар. пре-олигодендроцити -  мозъчни клетки, които все още не са еволюирали, за да изпълняват зрелите си функции.
Първоначално Конопка смята, че това е грешка. Но след като данните се потвърждават, тя казва, че това започва да има смисъл. По-голямото количество пре-олигодендроцити може да помогне на човешкия мозък да се адаптира при  промяна или нараняване, обяснява тя. Наличието на повече такива клетки може да ни позволи да продължим да учим и в зряла възраст.
В лабораторията са идентифицирани и стотици гени, които могат да функционират по различен начин при хората, неандерталците и денисовците. Тези разлики хвърлят светлина върху еволюцията на човешкия мозък през последните 300 000 до 500 000 години, казва Конопка.

София

Националната художествена академия ще представи 21 изложби на дипломираните бакалаври и магистри от Випуск 2026

Националната художествена академия (НХА) ще представи 21 изложби на дипломираните бакалаври и магистри от Випуск 2026 в периода между 17...

Вашингтон

Липсата на сън оставя следи, които могат да бъдат открити в слюнката, показва изследване

Учени от Швейцария установиха, че липсата на сън оставя следи, които могат да бъдат открити в слюнката, пише Юрикалърт. Добрият...

Ловеч

Заключителни форуми по проект за развитие на гражданските умения и активното участие на учениците се състояха в три училища в област Ловеч

Заключителни форуми по проект за развитие на гражданските умения и активното участие на учениците се състояха в три училища в...

Ловеч

Стоян Вълков - Choko ще представи книгата си "Докосване до реалността" в Регионалната библиотека в Ловеч

Ловеч ще бъде домакин на представяне на книгата "Докосване до реалността" от Стоян Вълков - Choko. Срещата с автора ще...

Сливен

Единайсетокласник от Сливен спечели националния конкурс за есе „Захарий Стоянов – летописецът на националната революция“

Единайсетокласникът Стефан Видев от Природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен спечели националния конкурс за есе „Захарий Стоянов – летописецът на...

Вашингтон

Четенето на книги на хартиен носител помага на мозъка да запомня по-добре детайлите от сюжета, показва изследване

Четенето на книги на хартeн носител помага на мозъка да свързва и запомня по-добре детайлите от сюжета, отколкото четенето от...