Те посочват, че четиримата автори са състуденти и завършват заедно Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалностите „Живопис“ и „Скулптура“ през втората половина на 90-те години на XX век. В артистичната среда на Велико Търново те се сближават концептуално и създават арт група „Слънце“. В началото на пътя им групата е платформа за първите им експерименти и търсения в областта на неконвенционалните форми, отбелязват от „Галерията".
Проектът „Наративи“ изследва възможностите за визуално разказване на истории извън конвенционалните граници на живописта, скулптурата и традиционния разказ. Авторите се обединяват около идеята за деконструкция на образа и превръщането на арт обектите в носители на лични, социални и философски съждения, допълват от галерията. И допълват, че централната идея на проекта е свързана с „визуалния наратив“ като алтернативен език. Вместо да разчита на ясна литературна или хронологична история, изложбата поставя тезата, че картината и обектът са фрагменти от разказ, а художественото произведение провокира зрителя сам да довърши липсващите сюжетни линии.
Авторите използват експериментални подходи като наслояване на материали, издрасквания, колажиране на дигитални елементи, индустриални текстури и др. Творбите не илюстрират събития директно, а създават специфична психо-емоционална среда и усещане за наситено присъствие, отбелязват домакините от галерия „Сердика“.
Анатоли Ванчев има професионална основа в скулптурата и керамиката, но през годините работи и с неконвенционални форми. Той свързва художествените си възгледи с отношението „Човек – природа“. Когато природният материал – пръст, глина, клечки, слама – бъде изваден от естествената му среда и превърнат в художествен обект, той започва да говори за произход, живот, смърт, следа и човешката потребност да подрежда хаоса.
Данил Йорданов е роден през 1972 г. в Балчик. Завършва специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и живее и работи в Кайзерслаутен, Германия. В работата си използва графит, който според представянето на изложбата не е живописен материал, но притежава деликатност на тона и способност да покрива всичко. С него той изгражда работите си върху платно и хартия.
Иво Бистрички е роден през 1971 г. в Благоевград. Завършва специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и живее и работи в село Лъка. В изложбата е представен и с темата „Трофей“, свързана с въпроса какво остава от живото тяло, когато животът е изчезнал, и защо човекът изпитва потребност да запази този остатък като трофей. Трофеят е разгледан и като образ на властта, паметта, смъртта и човешката потребност да превръща загубата в притежание.
Стойко Даскалов е роден през 1971 г. в Бургас. Завършва специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и живее и работи в Бургас. Той експериментира с предмети от природата и остатъци от живот – черупка от костенурка, животински череп, раковини и други. Интересува го „дизайнът“ на тези находки, както и естественото съвършенство на линиите, формите и цветовете. В работата му присъства и подходът редимейд, като в предходни произведения използва индустриални остатъци и „парчетии“ от различни твърди материали.
/ЕМС