Археологическа находка предоставя нови сведения за мобилността на неандерталците


Фрагмент от кост, съдържащ ДНК на неандерталец на приблизително 45 000 години, показва, че нашите далечни родственици вероятно са били много по-мобилни, отколкото се смяташе досега, съобщава агенция АПА.
Костният фрагмент, дълъг около пет сантиметра, произхожда от скален район на Кримския полуостров и е идентифициран от екип виенски изследователи. В публикация в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) учените разкриват изненадващи генетични връзки между Изтока и Запада.
Екип, ръководен от Емили М. Пигот и Том Хигам от Катедрата по еволюционна антропология на Виенския университет, е анализирал около 150 костни фрагмента от археологическите слоеве на скалния заслон „Староселе“, използвайки съвременен високопроизводителен метод за идентификация на видовете, съобщи университетът в прессъобщение.
Анализът показва, че приблизително 93% от изследваните останки принадлежат на коне и елени. Сред няколко фрагмента от мамути и вълци изследователите откриват и част от кост на неандерталец, наречена от тях „Звезда 1“. Смята се, че това е фрагмент от бедрена кост, датиран чрез радиовъглероден метод от периода, когато съвременните хора и неандерталците са съжителствали в Евразия – малко преди изчезването на последните, преди около 45 000 години. Според Пигот, от този период са известни изключително малко човешки фосили.
Генетичните анализи, проведени от Константина Чешмеджиева и Мартин Кулвилм от Виенския университет, показват, че този индивид е бил свързан с неандерталците от сибирския Алтайски регион — разположен на около 3000 километра източно от Крим, в Централна Азия. Открити са и генетични сходства с неандерталци, живели далеч на запад, в днешна Хърватия.
Това откритие подкрепя хипотезата, че неандерталците (Homo neanderthalensis) са били широко разпространени из евразийските степи, особено по време на по-топлите междуледникови периоди. Кримският полуостров вероятно е служил като своеобразен транзитен център, предполагат учените. Те разглеждат откритите генетични връзки като доказателство, че тези групи са изминавали значителни разстояния.
„През последните години представите ни за неандерталците се промениха драстично“, казва Том Хигам. „Нашето ново изследване потвърждава, че те са били способни да преодоляват големи разстояния — нещо, което дълго време се смяташе за уникално за нашия вид“, добавя той, цитиран от АПА.

София

Вокално трио „Идна“ ще представи дебютния си албум „Три звънца“ в София

Акапелната вокална формация „Идна“ ще представи дебютния си албум „Три звънца“ днес в Камерна зала „България“ в София, съобщават от...

Кюстендил

В Кюстендил ще бъде обявен тазгодишният лауреат на Националната награда за скулптура „Иван Лазаров“

В Кюстендил ще бъде обявен лауреатът на Националната награда за скулптура „Иван Лазаров“, съобщават от Съюза на българските художници (СБХ)....

Русе

Шестима русенски автори на детски книги ще се срещнат с читатели за Деня на народните будители в Русе

Шестима русенски автори на детски книги ще представят свои произведения и ще запознаят малките читатели с любимите си литературни герои...

Котел

В Деня на народните будители своя празник отбелязва град Котел

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Георги Стойков Раковски и в Пантеона на възрожденците Котел ще отбележи...

Сливен

Сливенският митрополит Арсений ще ръкоположи свещеник в катедралния храм в Сливен

Сливенският митрополит Арсений ще възглави света литургия днес в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в град Сливен. Това съобщиха...

с. Доспей

Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители

Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители – 1 ноември....