Археологически находки в Аляска разкриват живота на хората преди близо 14 000 години


Археологически обект в Аляска разкрива как са живели първите ловци събирачи в Северна Америка преди близо 14 000 години, когато обширната суша, известна като Берингия, е свързвала Азия с американския континент, предаде сайтът Phys.org, позовавайки се на съобщение на Университетът на Канзас.
Мястото, наречено Шег' Хдалтхи' (Shég' Xdaltth'i') на езика на местното население, съдържа три археологически пласта, датирани отпреди 13 800, 13 000 и 12 700 години. Името на района на езика на атабаските в Аляска означава „те са били там“. Проучването, публикувано в Science Advances, е дело на международен екип, включващ Кели Граф и Тед Гьобел от Университета на Канзас. Изследователите проучват района от години, като разкопките са разкрили над 80 000 археологически находки.
Обектът се намира на невисок хребет с изглед към река Танана. По време на последния етап на плейстоцена, известен като ледниковата епоха, районът е бил покрит с храстова тундра, а не със смърчовите гори, характерни за днешния пейзаж.
Находките показват, че хората са ловували мамути, бизони, диви коне и карибу. Сред откритията са костни инструменти, останки от различни животни и добре запазени следи от дейности в обитаваните пространства. Една от находките е голяма каменна наковалня, около която са открити силно натрошени бизонски кости и камъни, използвани като чукове. Според археолозите костите вероятно са били обработвани, за да се извлича костен мозък и мазнина. Дейностите са извършвани близо до голяма земна пещ.
Открити са и птичи кости, използвани за изработване на игли, както и множество двустранно обработени каменни върхове с характерна ромбовидна форма, които вероятно са служили като върхове на оръжия.
Според Граф подобни върхове са откривани и в археологически обекти от същия период в северните райони на днешна Русия. Тъй като обектът в Аляска е единственият известен в щата с толкова ясно изразена ромбовидна форма на тези изделия, сходството предполага, че хората са пътували през Берингия и в двете посоки.
Берингия е била обширна сухоземна и крайбрежна област, свързваща Азия и Северна Америка. Тя се е формирала преди около 35 000 години, когато морското равнище е било значително по-ниско, и е изчезнала под водата преди около 12 000 години вследствие на покачването на морското равнище.
По думите на Граф изследването на миналото позволява да се разбере по-добре как хората са се приспособявали към промените в околната среда и как се е развивал видът Хомо сапиенс.