Археологът проф. Николай Овчаров представи в Казанлък иновативна дигитална възстановка на част от средновековния град Крън

Археологът проф. Николай Овчаров представи в Исторически музей “Искра” в Казанлък иновативна дигитална възстановка на кула от 14-и век, част от средновековния град Крън, за който той пише в книгата си “Господарите на Крън и техните съкровища”. Възстановката е създадена съвместно с Емил Михов от Габрово и неговия екип от компютърни специалисти и дава възможност на зрителя чрез 3д очила да надникне в замъка от 14-и век, за който археологът представя доказателства, че се е намирал на територията на днешен Казанлък.
Това, че средновековният град Крън се е намирал на територията на днешен Казанлък, заляга в моята книга. Става дума за езикови обяснения, посредством които става ясно, че името “Казанлък” идва именно от “Крън” с едно много сложно транскрибиране”, обясни пред БТА проф. Николай Овчаров. По думите му това води към древния средновековен град, който вече повече от век се търси на различни места в казанлъшкото поле. Той отбеляза, че едно от доказателствата за твърдението му е снимка от началото на 20-и век, която показва, че в старата част на Казанлък е имало средновековен замък от 14-и век. В разработката си проф. Овчаров привежда сериозни аргументи в подкрепа на това, че именно тази кула, известна в Казанлък като „Бялата кула“, е замъкът на деспот Алдимир и владетелите на Крън.
“За съжаление не могат да се направят разкопки, защото на мястото в момента се намира църквата “Св. Пророк Илия”, но на базата на тази снимка и на различни доказателства, които имаме от аналогия с други обекти от България, Византия и Сърбия от 14-и век, ние успяхме да направим тази дигитална възстановка, която сега представяме. Смятаме, че кулата е на около пет етажа, макар на снимката да са запазени само три от тях. Долу е имало стопански помещения, места за складове, за боеприпаси, а горните етажи са били жилищните помещения. Именно жилищните помещения са показани във възстановката с целия интериор на 14-и век”, разказа археологът. Той подчерта, че в дигиталния вариант има и актьори, което се прави за пръв път в България и за което са били необходими както много археологически и исторически данни, така и много работа на компютърните специалисти. “Така виждаме напълно и живота в кулата”, отбеляза проф. Овчаров.
Археологът напомни, че повод за написването на книгата “Господарите на Крън и техните съкровища” е конфискуваното преди няколко години от иманяри златно съкровище от накити на последната принцеса на Крън, което в момента е представено в самостоятелна експозиция от средновековни предмети в казанлъшкия Исторически музей „Искра“. “Винаги съм искал да усещам духа на историята. Историята си е история, но е важното да се усети човекът зад нея и това ни позволяват дигиталните методи. Ако не бяха те, нямаше как да можем да видим как тези златни накити, които са изложени в музея, са стояли на истински човек”, каза още той.
Проф. Николай Овчаров подчерта, че България е една от трите страни в Европа с най-много археологически паметници, редом с Гърция и Италия. “Знаем какво правят те, за да развиват своите паметници, а ние изоставаме безумно в това отношение”, каза още той и изрази мнение, че разкритията в Долината на тракийските царе, в Перперикон и на други места в страната, трябва да се превърнат в обект на културно-историческия туризъм и на българската икономика. Археологът отбеляза, че в Казанлък тракийското наследство е много добре експонирано и известно на всички. “В момента обаче виждаме, че то има много важна средновековна история, по която предстои да работим”, коментира той. Проф. Овчаров допълни, че всичко това не е имало как да стане без подкрепата на Община Казанлък.
“Изградихме 360-градусовата кула по археологически данни и вкарахме вътре над осем актьори, което беше налудничев експеримент”, коментира Емил Михов. Той отбеляза, че могат да се допълнят и още, а чрез тази технология целта е не просто да има едно статично представяне, а да се разказва история чрез тези актьори.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова благодари на проф. Овчаров за това, че е инициирал проекта. “Оказа се, че описаната в книгата на проф. Николай Овчаров история е напълно непозната за Казанлък”, коментира тя и отбеляза, че предстоят и други съвместни проекти.