Археолози установиха полово неравенство в храненето на европейците в продължение на 10 000 години


Археолози са установили наличието на силно изразено неравенство в храненето в Европа през последните 10 000 години, обусловено от пола, като жените системно консумират по-малко животински протеини в сравнение с мъжете, предаде АФП. 
"Исторически и етнографски документирана като по-често срещана при мъжете, отколкото при жените, консумацията на месо обикновено се свързва с понятия за власт и контрол", пишат  авторите на настоящото изследване, публикувано в сп. PNAS Nexus.  "Тя е свързана с по-висок социален статус, независимо дали той е доказан или предполагаем за праисторическите периоди", допълват те.
Как обаче се изчислява неравенството по отношението на храненето, когато няма преки количествени данни?        Международен екип от изследователи е анализирал костите на над 12 000 индивида от 673 обекта в повече от 40 страни в Западна Европа и Средиземноморския басейн, търсейки ценни химически маркери, запазени в колагена.       "Това са стабилни изотопи, регистриращи животинските и растителните протеини, които даден индивид е консумирал през целия си живот. Азотните изотопи регистрират приема на животински протеини, независимо дали са от сушата или от морето, а въглеродните изотопи показват приема на определени видове растения", обяснява пред АФП водещият автор на изследването Розен Колтер.
"Чрез комбинирането на азота и въглерода можем да установим дали човекът е по-скоро месояден, всеяден или вегетарианец", продължава археоантропологът от Националния институт за превантивни археологически проучвания (INRAP).
Сравняването на тези данни между обекти и периоди обаче е сложно, тъй като изотопните стойности зависят и от местната среда, земеделските практики, климата и други фактори.       За да преодолее тези трудности, изследователката се е обърнала към инструмент, непознат в археологията, но използван в икономическите науки. Въпросният инструмент се използва за изчисляване на неравенствата в доходите, като измерва разликата между 10 процента (децил) от хората с най-високите стойности и 10 процента с най-ниските.       Благодарение на този инструмент екипът за първи път е успял да проследи по сравним начин еволюцията на неравенствата в храненето в Европа - от късния палеолит до 18-и век, т.е. период от около 10 000 години.       Докато неолитът, който въвежда земеделието и опитомяването на животни, обхваща няколко хилядолетия, култури и местообитания, неговите общества изглеждат относително егалитарни.       Тази хомогенност приключва с бронзовата епоха, когато усложняването на икономическите и политическите системи засилва неравенствата в богатството.       При падането на Римската империя обаче властта трябва да бъде реорганизирана, поради което неравенствата намаляват, отбелязва Колтер.       В рамките на един и същ период някои общества са по-неравностойни от други, например градските селища през Средновековието, като в долината на река По в северната част на днешна Италия.          Едно нещо обаче остава постоянно: мъжете са систематично свръхпредставени сред хората с най-голям достъп до животински протеини, докато жените са по-многобройни в най-необлагодетелстваните групи.       "Жените са в този най-нисък децил, следователно са недохранени - от първите ловци-събирачи, които сме могли да изследваме, до съвременността", казва археоантропологът.       Тези различия не могат да бъдат обяснени с биологични разлики, тъй като варират значително в зависимост от периодите и културите, като са особено изразени през неолита и Средновековието, но не са толкова осезаеми през Античността.       "Въпреки че често се е предполагало за наличието на тази тенденция, нашето изследване за първи път предоставя количествени доказателства в голям мащаб", казват в заключение авторите му. Според тях неравенствата в храненето, основани на пола, "могат да имат корени в редица културни практики: хранителни табута, космологични вярвания, погрешни представи за протеиновите нужди и социални норми, които насърчават лишаването на жените в полза на мъжете".

Варна

Стефан Китанов и екипът на „София филм фест“ получиха специална награда от Националния филмов център

Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ (НФЦ) удостои Стефан Китанов и екипа на „София филм фест“ със специална награда. Тя бе...

Варна

Тази година българските филми пътуват по много големи фестивали, каза директорът на НФЦ Петър Тодоров при откриването на „Златна роза“

Българските филми тази година пътуват по много големи фестивали като Берлин, Торонто, Карлови вари, Венеция, Кан, а предстоят изяви и...

София

Писателят Христо Стоянов представи новата си книга „Каквито ви видях”

Аз си задавам въпроса какво ще пишат сега младите. Дали могат да извадят подобни ситуации? Защото ние имахме много ситуации....

Тел Авив

Ритуална баня на 2000 години бе извадена с кран в Израел

Еврейска ритуална баня на 2000 години бе извадена в цялост от земята в Израел при впечатляваща операция, предаде ДПА, позовавайки...

Торонто

Режисьорът Мартин Макдона се надява да провокира дебат с новия си филм Wild Horse Nine

Режисьорът Мартин Макдона разказа пред Асошиейтед прес в Торонто за новия си филм Wild Horse Nine, вдъхновението за него и...

София

Гергана Лалова: Ако един художник няма любов към изкуството, нищо няма да се получи

Ако един художник няма любов към изкуството, нищо няма да се получи – трябва да има страст и тръпка. Това...