Най-старият документ, съхраняван в Държавния архив – Търговище, е протокол на местен шериатски съд, съставен на 20 януари 1874 г., съобщават от институцията в областния град. Сведения за документа архивистите разкриват по повод поредицата „Интересно в архивите“.
Документът удостоверява заседание на импровизиран местен шериатски съд, свикан за определяне на границите на гората „Мешелик“ между тогавашните села Бостан, Карачулар (днешно с. Презвитер Козма), Къръвръш (днес Божурка и Братово) и Мечиклер (днес Беломорци) в Търговищкия край. Повод за заседанието е спор между населените места относно правото на ползване на горските територии. За разрешаването му е сформиран съвет, назначен от духовните власти в Русчук (днес Русе), посочват от архива в Търговище.
От екипа допълват още, че в състава на съвета, освен секретаря на съда, участват представители на местната власт, пълномощници на жителите на засегнатите села и свидетели. Според документа заседанието е проведено „на самото място“ и е организирано в съответствие с процедурите, прилагани от духовните съдилища по онова време.
Архивистите обясняват още, че документът е изготвен на османотурски език върху официална бланка, носеща турата – личния монограм на султана. Към него е приложен превод на български език, изготвен през 1903 г. от лицензирания преводач Димитър Гаджанов. Преводът е заверен с щемпел и печат на тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията, което удостоверява неговата автентичност и достоверност.
Най-ранните документи, съхранявани в Държавния архив – Търговище, специалистите показват по различни поводи, включително и в хронологичен ред. Най-рано датираният документ е книга – първият цялостен превод на новобългарски език на Библията от 1871 г. Тя е известна още като Цариградска библия, а в превода й е участвал Петко Р. Славейков. Книгата е от семейния фонд на семейство Божинови – съпрузите Тодор и Тодорка, и техния син Светлин, който дълги години ръководи Държавния архив в Търговище.