Аспарух Лешников няма аналог сред българските изпълнители и до днес, казва авторът на биографията му д-р Веселина Узунова

Успехът, постигнат от легендарния изпълнител от 30-те години на ХХ век Аспарух Лешников, няма аналог сред българските изпълнители и до днес. Това казва в интервю за БТА авторът на първата у нас биография на Ари (както е артистичният му псевдоним) – историкът д-р Веселина Узунова. Преследван от фанатизирани почитателки, тайно измъкван от сцената, той е за времето си това, което през 50-те и 60-те години виждаме при рок звездите на Запад, посочи Узунова.
Тя е главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково - градът, в който е роден през далечната 1897 г. Аспарух Лешников. Автор е на няколко книги, като последно насочва вниманието си към задълбочено проучване на живота на българина, наричан от европейските издания навремето „Рицарят на горното фа“. За да придаде достоверно обратите в съдбата на именития тенор, тя изследва огромно количество архивни данни, включително лични писма, предоставени ѝ от неговата внучка Джесика Лешникоф, която е оперна певица във Великобритания.
При представянията на книгата, които правим, публиката е шокирана от това колко малко всъщност се знае за Аспарух Лешников. Дори и хора, които са чели нещо за него – най-вече от страниците на жълтия печат от 90-те години насам, осъзнават, че поднесеното е или изключително преекспонирано, извадено извън контекст или напълно невярно, споделя авторът.
Един от примерите е лансирана теза, че Аспарух Лешников е бил любимец на Хитлер. Това е толкова абсурдно, че неговата внучка Джесика се смя от сърце, отбеляза Узунова. Хитлер може да имал двама-трима любими певци, но кой може да контролира това? Аз не мога да кажа дали дядо ми е бил сред тях. Със сигурност, дядо ми не е познавал лично Хитлер и никога не е пял за него, предава думите ѝ Веселина Узунова. Единственият момент, в който двамата са се виждали очи в очи, е по време на пътуване във влак, съвсем случайно. И това е описано в книгата, допълва Узунова.
Биографията на Аспарух Лешников не само оборва подобни митове, тя запълва огромната празнина изобщо в познанието на българската аудитория за него. Той е по-познат на публиката в САЩ и в Германия, отколкото у нас, посочва авторът. Споделя и идеята си за нови издания на биографията на Ари – на английски и на немски език. Те обаче ще имат съвсем друго звучене, при тях историята трябва да бъде с послание, насочено към техните читатели, казва Узунова.
„Не” е директният отговор, който историкът дава на въпроса има ли друг български изпълнител, с когото може да се сравни постигнатото от Аспарух Лешников. „Той е първи и все още е остава ненадминат. Въпреки че има някои спекулации да се правят аналогии с Емил Димитров и неговата работа във Франция. Но това е друго време и по съвсем друг начин са се случвали нещата”, казва тя.
Българинът с широката усмивка е най-харизматичната личност от секстета „Комедиен хармонист“- групата, която взривява публиката през 30-те години на миналия век в Германия - кара я да скача, да танцува, а не просто да седи на столовете в театралния салон. Към Аспарух Лешников на сцената лети дамско бельо, преследват го фанатизирани почитателки до хотелската му стая, в края на концертите са гасели осветлението, за да го изведат незабелязано, разказва още Веселина Узунова.
Всичко това кара първата му съпруга да го ревнува безкрайно, но той я е уверявал, както личи и от писмата, които са си писали, че е единствената за него и че никога няма да я напусне. Аспарух Лешников всъщност е бил изключително семеен човек. Останал на 10 години без баща, отгледан от майка си – за него жената е символ на семейството, допълва авторката на биографичната книга.
Съдбата на прочутия тенор е колкото вдъхновяваща, толкова и поучителна, в този смисъл тя със сигурност би била интересна и за младите хора, които днес също се вълнуват от живота на известните. Това е урок – днес може да си на върха, утре да е съвсем различно, казва историкът.
Израснал в крайна бедност, по време на върховия си период на слава Аспарух Лешников е внасял парите си в различни банки. Този човек постоянно се е страхувал да не изпадне отново в бедност и мизерия. Застраховал се е за всичко, за което се сети. Не му е хрумвало обаче, че някой ще му отнеме правото да пее, да излиза на сцена. Уви – това се случва. Много е тъжно и много иронично, допълва д-р Веселина Узунова.
Биографията на прочутия тенор беше публикувана през пролетта тази година от Регионалния исторически музей в Хасково. Книгата е озаглавена „Целувам ви, Аспарух Лешников” - цитат от думи на изпълнителя от последния му запис в „Радио София“ през 1977 г. Той умира година по-късно на 81-годишна възраст.
От месец май досега изданието е представяно вече в десет града в страната, последното от които беше в Регионалния исторически музей в Ямбол. Следващата среща с публика предстои на 7 октомври в Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив.