Астероидът Бену е капсула на времето, съхраняваща тайните на Слънчевата система

Астероидът Бену, проби от който бяха донесени на Земята през 2023 г. от сондата "ОСИРИС-РЕКС" на НАСА, се оказва истинска капсула на времето, пише Физ.орг., позовавайки се на публикация в сп."Нейчър астронъми".
Нови изследвания показват, че астероидът съхранява в себе си смесица от древен материал от цялата Слънчева система и дори от междузвездното пространство.
Учени от Университета на Аризона са открили в пробите от Бену следи от звезден прах, образувал се още преди раждането на Слънцето, както и органична материя с необичаен изотопен състав, която вероятно се е появила в междузвездното пространство.
Бену е съставен от фрагменти от по-голям "родителски" астероид, който се е разпаднал след сблъсък с друго подобно небесно тяло, вероятно в астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер.
Направеният анализ е потвърдил, че "родителският" астероид на Бену е съдържал изобилие от лед, който в даден момент се е разтопил и е влязъл в реакция с минерали. В резултат на това в състава му са се запазили съединения, образувани при контакт на вода и твърди скали при относително ниски температури. 
Това означава, че в древното тяло в продължение на милиарди години са могли да протичат процеси, важни за зараждането на химията на живота.
Освен това, на повърхността на образците се виждат следи от космическо изветряне - микроскопични кратери и пръски от разтопена скала, оставени от удари на микрометеорити и въздействието на слънчевия вятър. 
Тези наблюдения показват, че материята на астероида постоянно се е променяла както отвътре, така и отвън.
Учените отбелязват, че е трудно да се сравняват подобни образци с метеорити, паднали на Земята, тъй като последните претърпяват промени при преминаването си през атмосферата. Това означава, че именно мисиите за директно връщане на проби като "ОСИРИС-РЕКС" дават "най-чистото" разбиране за това как се е формирала и еволюирала Слънчевата система.
По-рано учени прогнозираха опустошение, ако астероидът Бену удари Земята през 2182 г.