Астрономи откриха най-далечния блазар, захранван от свръхмасивна черна дупка, определяйки го като „космически фар на ръба на Вселената“

Астрономи откриха най-далечния и древен блазар, състоящ се от изригваща свръхмасивна черна дупка, която насочва плазмените си струи към Земята, определяйки го като „космически фар на ръба на Вселената, съобщи Space.com.
Блазарите възникват, когато свръхмасивни черни дупки са заобиколени от огромни количества газ и прах, които ги захранват. Тези процеси протичат в области, наречени активни галактически ядра (AGN). 
Огромната гравитация на космическите гиганти кара околния газ и прах да светят ярко, поради което активните галактически ядра са в състояние да излъчват повече светлина от всички звезди в галактиките. Материята, която не бива погълната, се насочва към полюсите на черната дупка, откъдето бива изхвърляна навън под формата на две плазмени струи, движещи се със скорост, близка до тази на светлината, отбелязва Space.com
Подобни явления се наричат ​​квазари, но когато струите са насочени по линията ни на наблюдение, квазарът се класифицира като блазар. Учените засичат и изследват светлината от високоенергиен блазар, обозначен като OP 313, която е пътувала към Земята в продължение на осем милиарда години.
„Преди около 11 милиарда години Вселената преминава през период на пикова активност, известен като „космическо пладне“, характеризиращ се с интензивно образуване на звезди и галактики“, казва в изявление Аксел Арбет-Енгелс от Женевския университет, който е член на изследователския екип. „Когато тази фаза на интензивна активност отслабва и галактиките започват да еволюират и да съзряват, Вселената навлиза в по-спокойна фаза, която продължава и до днес“, обяснява ученият.
„Космическото пладне“ е периодът, когато OP 313 излъчва мощен поток от фотони с изключително висока енергия под формата на гама-лъчи. Анализирайки това електромагнитно излъчване, изследователите успяват да съберат важна информация за извънгалактичното фоново лъчение (EBL), което е общото натрупано количество светлина и радиация, излъчено от всички звезди, галактики и активни галактични ядра през цялата история на Вселената. 
Резултатите, публикувани в списание Astronomy & Astrophysics, биха могли да са значителен пробив в разбирането на квазарите - едни от най-мощните космически явления, наблюдавани от човека, пише Space.com