Астрономи са наблюдавали как голяма умираща звезда, седем пъти по-масивна и 18 000 пъти по-ярка от Слънцето, поглъща своя по-малка спътница в процес на звездно сливане, различен от всички виждани досега, съобщава Ройтерс.
Космическото събитие е включвало двойка звезди, свързани гравитационно, известни като двойна звездна система. По-голямата звезда значително се е разширила в последните етапи от живота си, превръщайки се в свръхгигант и е обхванала по-малката.
Сливането се е случило на около 2,5 милиона светлинни години от Земята в покрайнините на галактиката Андромеда, която е една от най-близките съседки на нашия Млечен път. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра, уточнява Ройтерс.
Изследователите са установили, че явлението предстои три години преди да се случи и са успели да го наблюдават стъпка по стъпка.
„За поглъщането на спътници от гигантски звезди се теоретизира от десетилетия, а разбирането на резултатите от този процес е важно за обяснението на широк спектър от системи, които наблюдаваме във Вселената“, каза Вирадж Карамбелкар, изследовател и стипендиант на НАСА по програмата „Хъбъл“ в Колумбийския университет в Ню Йорк, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature, цитиран от Ройтерс. „Системата, представена в това изследване, осигурява първите преки наблюдения на протичането на този процес. За първи път е уловен моментът, в който гигантска звезда поглъща своя спътник“, добави той.
Големите звезди могат да се увеличат към края на жизнения си цикъл, когато ядрата им изчерпват горивото си, и да се свият, докато вътрешната топлина изтласква външните слоеве навън. Диаметърът на по-голямата звезда в това изследване е станал 350 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. По-малката звезда, чийто диаметър е бил около 70 процента от този на Слънцето, е обикаляла около спътника си на приблизително същото разстояние като разстоянието между Марс и Слънцето, когато е била обгърната от него, отбелязва Ройтерс.
При настъпването на това събитие през 2018 г. учените са регистрирали увеличаване на яркостта, а през следващите седем години по-малката звезда е започнала спираловидно да се приближава към ядрото на по-голямата. Към края на 2025 г. по-малкото звездно тяло се е сляло с ядрото на по-голямото, предизвиквайки изригване, милион пъти по-ярко от Слънцето. „Този бурен сблъсък предизвика експлозия във вътрешността на звездата, в резултат на която се получи яркото изригване, което наблюдавахме“, обясни изследователят Карамбелкар, цитиран от Ройтерс.
Екипът е открил звездите, използвайки данни от инфрачервения телескоп WINTER в обсерваторията Паломар в Калифорния и космическия телескоп NEOWISE на НАСА. След това са наблюдавали събитията с орбиталните космически телескопи SPHEREx и „Джеймс Уеб“, както и с различни наземни обсерватории.
„Разликата е в природата на звездите, които са се слели. В миналото са наблюдавани сливания между две сравнително малки и компактни звезди, като сливането им е било почти неизбежно, след като влязат във физически контакт. В настоящото събитие обаче по-голямата звезда е била силно раздута, с външна обвивка, която е била слабо свързана с нея. Именно при такава конфигурация сливане може да настъпи, но може и да не настъпи“, каза Кишалай Де, професор по астрофизика в Колумбийския университет и съавтор на изследването.
В някои случаи погълнатата по-малка звезда може да освободи достатъчно енергия, за да изхвърли раздутите външни слоеве на по-голямата звезда, оставяйки ядрото на първоначалната по-голяма звезда да обикаля около по-малката, допълни Де, цитиран от Ройтерс.
Въпреки че в този случай по-голямата от двете звезди е била близо до края на живота си, сливането може да е довело до образуването на подмладена звезда с нов шанс за живот, посочиха изследователите.
Учените са дали на получилата се в резултат на сливането звезда прозвището Бао - наименованието на популярни китайски задушени хлебчета, допълва Ройтерс.