Балет „Арабеск“ отбелязва 85-годишнината от рождението на Маргарита Арнаудова

Балет „Арабеск“ отбелязва 85-годишнината от рождението на своя дългогодишен хореограф Маргарита Арнаудова (1941-1994). 
На 4 юли, на сцената в парк „Военна академия“, в рамките на Софийския фестивал на Музикалния театър, ще бъдат представени двa от най-успешните спектакли на трупата – „Кармина Бурана“ и „Болеро“.
„Изборът не е случаен. Тези два спектакъла са символ за приемственост между поколения значими творци на „Арабеск“, коментират от балета.
Маргарита Арнаудова е родена на 30 юни 1941 г. Стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия ѝ живот. Завършила е Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар-птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. Въпреки че е обещаваща балерина, Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС, Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но му оставят свободата да възпитава ученици.
„За времето на обучение в института, Арнаудова показа себе си като един от най-способните студенти, които притежават ярка балетмайсторска дарба. Всички творчески работи на Арнаудова се отличават с дълбока мисъл, с точни режисьорски и композиционни решения, с ярък и свеж хореографски език”, пише Шатин за своята студентка. Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка”, на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г. Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. За пет години на харковска сцена поставя големите многоактни балети като „Пепеляшка” (Прокофиев), „Легенда за любовта” (Меликов), „Прометей” (Аристокесян), „Д-р Охболи” (Морозов) и „Дон Жуан” (Губаренко). 
В този период поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе (1967), „Бахчисарийски фонтан” (1972) и „Абраксас” (1975) в Стара Загора, „Сътворението на света” (1974) в Софийската опера (1974). 
Връща се в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан, и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио „Арабеск”. Дотогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите ѝ постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии” по музика на Вила Лобос, „Симфония-реквием” (музика – Красимир Кюркчийски), „Адажио” (Албинони), „Пасакалия” (Бах). От 1974 г. става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”.
Маргарита Арнаудова работи с „Арабеск” до смъртта си през 1994 г. Автор е на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет „Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като „Ромео и Жулиета”, „Хамлет”, „Дон Жуан”, „Прометей”, „Абраксас”, „Сътворението на света”, „Жар-птица”, „Пепеляшка”.
Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските ѝ спектакли – „Нестинарка”, „Нощта срещу Еньовден”, „Легенда за езерото”, „Корен дълбоко в небето”, „Сянката” и „Бариерата”. Наред с тях Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие” (муз. Жан Мишел Жар), „Още веднъж за любовта” (муз. Бах, Вангелис, Родриго), „Сюита на покрива” по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам” (муз. Гершуин) и „Здравей Бродуей”.
През 1993 г. тя създава специалността „Балетна режисура“ към Нов български университет. 
/ДД