Beat върна духа на King Crimson в София

Две години след като идеята за Beat се превръща в реалност, супергрупата, събрала едни от най-емблематичните музиканти на прогресив рока, гостува за първи път в България, на 9 юли, по покана на Fest Team.
В продължение на два часа и половина, с 15-минутен антракт, Ейдриан Бълю, Тони Левин, Стив Вай и Дани Кери поведоха публиката на музикално пътешествие през една от най-иновативните епохи в историята на King Crimson – албумите Discipline (1981), Beat (1982) и Three of a Perfect Pair (1984). Това не беше концерт на трибют група, а внимателно изградено честване на музика, оставила трайна следа в развитието на прогресив рока, коментираха пред БТА фенове.
По думите им проектът има и символична тежест. Той е официално подкрепен от съоснователя на King Crimson – Робърт Фрип и от легендарния барабанист Бил Бруфорд. Именно Фрип избира името Beat – знак за приемственост към албума от 1982 година и признание, че тази музика заслужава нов живот на концертната сцена.
За българската публика в зала 1 на НДК това беше възможност да види заедно четирима музиканти, всеки от които е оставил своя отпечатък в историята на съвременната рок музика.
Ейдриан Бълю е гласът и китаристът, белязал един от най-смелите периоди на King Crimson. Неговите характерни експериментални китарни текстури, необичайни звукови ефекти и отличителен вокален стил превръщат албумите от началото на 80-те в едни от най-разпознаваемите в дискографията на групата.
До него на сцената беше Тони Левин – музикант, чието име отдавна е синоним на виртуозност. Басистът и майстор на Chapman Stick е сред най-дългогодишните съратници на King Crimson, а кариерата му включва десетилетия работа с Питър Гейбриъл, Джон Ленън, Pink Floyd и много други.
Стив Вай поема задачата да интерпретира партиите на Робърт Фрип. Един от най-влиятелните китаристи в света е известен както със соловата си кариера, така и с работата си с Франк Запа, Дейвид Лий Рот и Whitesnake. Според мнозина това е най-любопитният избор в проекта, защото малцина китаристи биха се осмелили да застанат на мястото на Фрип – не защото техниката е непостижима, а защото философията зад нея е толкова специфична. Вместо да имитира, Вай избира уважението към оригинала, без да се отказва от собствената си индивидуалност. И според феновете резултатът е впечатляващ – китарни партии, които звучат познато, но дишат със собствен живот.
Ритмичната основа е поверена на Дани Кери от Tool, определян от мнозина като един от най-влиятелните съвременни рок барабанисти. Самият той не крие вълнението си от участието в проекта, наречен Beat: King Crimson Celebration Show.
„Да се върна към тази музика в такава компания е чест и предизвикателство. Това са трима от артистите, които са ме вдъхновявали още в началото на пътя ми. Сега имам шанса да разговарям с тях чрез музика. Няма по-добър начин да напуснеш зоната си на комфорт“, казва Кери. Не по-малко показателни са думите на Стив Вай, който определя участието си в Beat като „рядка възможност“ да се потопи в музика с „монументална стойност“ и „дълбок резонанс“. „Сигурен съм, че искрите ще хвърчат“, казва китаристът, отдавайки специално признание на Робърт Фрип, когото определя като „исторически гений, чиято специфична и блестяща китарна техника е изучавана и почитана от поколения“.
Neurotica бе откриващото шоуто парче. Последваха Neal and Jack and Me, Sartori in Tangier, Model Man, Dig Me, Man With an Open Heart и Heartbeat. Сред най-силните моменти бяха Waiting Man, The Sheltering Sky, Sleepless, Frame by Frame и Larks Tongues in Aspic (Part III), които според очевидци на събитието демонстрират впечатляващата синхронност между четиримата музиканти. Финалната част на концерта донесе Matte Kudasai, Elephant Talk, Three of a Perfect Pair, Indiscipline, Red и култовата Thela Hun Ginjeet.
През цялото време музикантите свиреха с видимо удоволствие, а общуването помежду им създаваше усещането, че тази сложна музика звучи естествено и без усилие. Именно това превърна концерта в нещо повече от възпроизвеждане на класически композиции – той беше среща между поколения виртуози, които подхождат към наследството на King Crimson с уважение, но и със собствен характер, според феновете.
Реакциите в залата казваха достатъчно. „Една мечта по-малко“, сподели развълнуван почитател след края на концерта. Други определиха музикантите като „старите кучета са върхът“ и говореха за „извънземни изпълнения“. Зад Beat стоят четирима музиканти, за които определението „супергрупа“ не е маркетингов трик, а чиста констатация, коментира български рок музикант.