Бебетата започват да „танцуват“ след първата си година, но мозъкът им обработва музика още от третия месец, показва проучване

Бебетата могат да обработват музика още от третия месец от живота си, а по-сложни движения в отговор на чутото започват да се появяват едва към края на първата година, предаде АПА, позовавайки се на международно изследване с участието на учени от Виенския университет, публикувано в специализираното издание eLife.
Изследователите са проучили едновременно мозъчната активност и движенията на 79 бебета на възраст три, шест и дванадесет месеца, докато са слушали детски песни. Активността на мозъка е била измервана чрез електроенцефалография (ЕЕГ), а движенията на тялото – чрез система за видеопроследяване.
„Има много изследвания върху бебета и музика, които се фокусират върху слуховото възприятие. Много по-малко са тези, които разглеждат ритмичните движения“, казва пред австрийската агенция АПА Трин Нгуен, психолог по развитието от Виенския университет и водещ изследовател в проекта. По думите ѝ досега не е имало проучване, което едновременно да проследява реакциите на мозъка и движенията на бебетата.
Резултатите показват, че още тримесечните бебета проявяват по-силна мозъчна активност при слушане на музика в сравнение с хаотично смесени звукови последователности. Учените откриват и основна връзка между музиката и движенията във всички изследвани възрастови групи.
По-високите тонове стимулират по-силно движенията на бебетата независимо от възрастта им. По-сложни и организирани двигателни модели обаче се появяват едва около 12-месечна възраст.
В същото време изследването не установява синхронизиране на движенията с музикалния ритъм, каквото се наблюдава при възрастните. „Движенията наистина вече са ритмични и се влияят от музиката, но не са като при възрастните, които например се поклащат в такт“, обяснява Нгуен.
Следващият етап от изследването ще бъде насочен към музикалното взаимодействие между родители и деца – например при съвместно пеене и изпълнение на ритмични действия. Учените искат да установят дали в такива ситуации мозъчната активност на децата и възрастните може да се синхронизира.
Според съавторката на изследването Стефани Хол от Виенския университет резултатите показват, че музиката за бебетата не е просто фонов звук.
„За родителите, специалистите в образованието и ранното детско развитие това означава, че съвместното пеене, ритмичното люлеене и повтарящите се музикални занимания могат да бъдат ценен опит още през първата година от живота – дори когато бебетата все още не се движат видимо в такт с музиката“, посочва тя, цитирана от АПА.