Тази седмица най-желаният аксесоар на ревютата на Седмицата на модата в Париж не беше чанта, маратонки или часовник. Това беше леден компрес.
Докато безпрецедентната гореща вълна обхвана френската столица, модните къщи се мъчеха да охладят гостите си с машини за водна мъгла, изстудени кърпи, чадъри и ледена вода на сребърни подноси.
Това обаче не беше достатъчно. Историческите зали се превърнаха в пещи, гостите бяха натъпкани един до друг, климатиците липсваха или бяха недостатъчни, а водата - изчерпана.
Всичко това е от значение, защото Седмицата на модата в Париж не е просто някакво незначително културно събитие. Тя е една от най-видимите „експортни машини" на Франция: шест модни сезона годишно, световни луксозни модни къщи, знаменитости, редактори, купувачи и клиенти, движещи се в индустрия, струваща милиарди, често в остарели зали, построени за по-хладни времена.
Температурите по време на събитието повдигнаха един доста труден въпрос: дали Париж изобщо трябва да продължава да организира ревюта за мъжка и висша мода в разгара на лятото, ако климатичните промени ще носят все по-чести и интензивни горещи вълни.
„Честно казано, мислех, че ще припадна", каза Бен Фрийман, моден критик от Австралия, който живее в Лондон.
Температурите в Париж се доближиха до 41 градуса по Целзий по време на горещата вълна, която принуди Франция да обяви извънредно положение. В големи части от страната беше обявен червен код, а болниците получиха указания да се подготвят за повече случаи, свързани с жегата.
Подобно на прашния Лувър, който съкрати работното си време и обяви, че историческата му сграда „остава уязвима и не е достатъчно адаптирана към климатичните промени", модната седмица разкри проблем, който засяга Париж не по-малко, отколкото самата мода: как да се поддържат престижните институции, когато времето вече не съответства на сградата, календара или публиката, пише АП.
На Седмицата на мъжката мода, по време на която индустрията плати, за да представи визията си за следващото лято, докато едва успя да преживее настоящото, модните къщи охлаждаха гостите, а след това обличаха моделите си в несъответстващи на сезона кожи, неопрен и вълна.
„Календарът е напълно нелогичен", призна творческият директор на „Диор" Джонатан Андерсън, визирайки разпокъсаните цикли на доставки и бизнес модела, който няма никаква връзка със сезона навън.
Някои наблюдатели от първия ред казаха, че Париж може би ще трябва да обмисли преместването на Седмицата на модата извън разгара на лятото, ако климатичните промени продължат да носят все по-чести и интензивни горещи вълни.
„В Париж нямаме климатици навсякъде. Не знам как моделите се справиха тази седмица с някои от кожените и плетените палта", каза по време на едно от ревютата Тома Леви, 24-годишен студент по мода.
Паскал Моран, който оглавява френската модна федерация, отбеляза, че организаторите следват правителствения план за действие при големи горещини.
„Осъзнаваме предизвикателствата и сме много внимателни към запазването на преживяването от Седмицата на модата в този контекст на структурни промени", каза той пред Асошиейтед прес.
Причината е по-дълбока - една индустрия, чиито основни елементи, от сградите до дрехите, са били проектирани за по-хладен свят и за клиент, който живее някъде другаде.
Реакцията може да включва по-ранни ревюта, повече вода, повече водна мъгла, повече сянка.
Модната индустрия вече беше предупредена за необходимостта за справяне с топлината.
„Диор" премести ревюто си от ранния следобед в 9 сутринта. Дизайнерът Рик Оуенс също измести своето по-рано. Въпреки това в полуреновираната къща на „Диор" водата беше оскъдна, нямаше климатик, а някои гости изглеждаха така, сякаш всеки момент ще припаднат.
Напрежението се усети още по време на Седмицата на модата в Милано преди дни. На първото ревю на Том Браун работеха огромни вентилатори, разпръскващи водна мъгла, и бяха разгънати черни чадъри, под които гостите се криеха от обедното слънце.
Дрехите бяха създадени не за лятото в Париж, а за глобалните пазари и клиенти, които прекарват най-горещите месеци в помещения с климатици - моловете в Персийския залив, небостъргачите в Ню Йорк и Шанхай. За тях вълнено палто през юни не е противоречие, а просто покупка.
"Луи Вюитон" представи неопренови костюми за гмуркане, както и палта от кашмир и кожа.
По време на ревюто, в което бе показана колекцията на Исей Мияке, сякаш беше даден най-ясният и практичен отговор с раздаването на ледени компреси на входа, а след това и с представянето на тъкани от бамбукови нишки и сенчести принтове.
Рик Оуенс придаде на тревогата буквален смисъл, изпращайки моделите през водна мъгла в облекла с въртящи се вътре вентилатори. Един критик го нарече метафора за климатична катастрофа.
Климатиците остават културно подозрителни във Франция. Те са обвинявани за болки в гърлото, отхвърляни са като разточителни или вредни за планетата, дори когато горещите вълни превръщат охлаждането във въпрос на обществена безопасност.
Френското правителство клони към осигуряването на сянка, изолация и дървета, докато екоактивистите предупреждават, че масовото охлаждане само ще засили емисиите, които причиняват жегата.
Европа е континентът, който се затопля най-бързо. Старите й градове обаче не разполагат с достатъчно средства за охлаждане, каквито изисква по-горещият климат. От спорт през туризъм до строителство - отраслите, изградени около фиксирани календари и събирания на открито, са принудени да се адаптират към жегата, която идва по-рано, трае по-дълго и носи все по-високи температури.
Въпросът е още колко време застаряващият Париж от 19-и век ще може да бъде домакин на летен спектакъл, по време на който гостите се нуждаят от ледени компреси, за да издържат до края му.