Художничката Бистра Бакалова гостува във варненската галерия „33“ със своята първа изложба в България, озаглавена „Розово слънце и хвърлени сенки“. Авторката живее в Прага от 1992 г.
Произведенията - живопис, керамика и приложно изкуство, са от последните години. Представена е серията „Стени“, вдъхновена от Лондон. Изложбата е кръстена на една от любимите картини на Бакалова. Ключово важни за авторката са двете врати от детството й, на които е образът на майка й с коса, стигаща до коленете, разказа тя пред БТА.
Сподели, че е последвала любовта си в Чехия като млада и страната е оказала огромно влияние върху творчеството й. Живяла е в родината си само до своите 20 години, след това е учила в Киев. Смята, че липсата на силни професионални влияния от България се вижда в изложбата, която е по-различна от нещата, които могат да се видят у нас. Твърди, че винаги разпознава местните школи и групите художници от различни градове.
Реализацията й в чужбина не е била лесна, но според нея винаги е хубаво човек да има малко късмет и помощ от звездите, за да му провърви. Такъв е нейният случай. „Ние бяхме във времето на промяната, когато от Запад на Изток се стекоха много чужденци, галеристи, колекционери. Благодарение на това успяхме да живеем от изкуство. Времената бяха благоприятни да правим това, което искаме, защото за него имаше ценители. Това е много важно. Да, хубаво е да поканим само хората, които разбират, и да споделим нашето вътрешно аз, но когато има финансов аспект, е още по-добре. Когато имаш възможност да живееш само от това и не ти се налага никога да ходиш на работа. Това е голямо постижение. Изложбите ми бяха една след друга и аз не успявах да рисувам достатъчно. Всичко се разпродаваше. Имаше голям интерес към този вид изкуство. За западняците то беше различно, но беше истинското изкуство. Така че може би аз бях на точното място в един определен момент. Моите колеги в България не бяха на това място, въпреки, че също се разчупиха оковите и дойде промяната, те нямаха тази възможност, дори нямаше чак такъв интерес“, сподели Бакалова.
През живота си тя е участвала в организации на художници, имала е собствена галерия. Била е гост със специална покана на Есенния салон на изкуствата в Париж, където обаче българските медии не я забелязали и това леко я огорчило. Не е усещала подкрепа от държавата ни, но никога не я е и търсила. Попитана дали е съхранила родното в изкуството си или се е стремила да бъде глобална, Бакалова каза, че никога не е търсила да е различна, просто начинът й на изказ е специфичен. „Всъщност най-много държа на това, което нося в себе си като българка преди всичко. Този типичен наш колорит, темпераментът, който е чужд на севера и въобще на Централна Европа, цветността идваща също от това. И главното е, че обожавам своето детство и го нося с себе си навсякъде. Това прашно детство на 1970-те години, което беше слънчево, безгрижно. Детство на обичаното дете. Толкова бе хубаво, че често се връщам в него и то присъства в моите неща. За мен то е основен импулс когато работя. Детството ми се струва най-честно. Прямо е и мрази преструвката, позата, които и за мен са чужди. Обичам да застана зад тази чистота на изказа на детството", изрази възгледите си авторката.
Бакалова си поставя постоянно някакво предизвикателство в творческия акт, защото иска да й бъде интересно. Търси отпечатъка на времето, посланията по стените, рови се в символите, поглъщат я легендите. Променя техниките си, търси различен изказ. Колажите се появяват в последните години, отново в търсене на начин да се забавлява. Керамика прави от три-четири месеца. Донесла е и от нейните авторски чанти. Никога няма планове, не знае точно какво ще нарисува, не прави скици предварително. Впечатленията дават импулса, но никога не са точно пренесени на платното.
Сподели, че е безкрайно благодарна за поканата на галерията във Варна за нейната първа самостоятелна изложба в България, защото пространството е модерно и пасва на произведенията й. Освен това с него я свързва един специален паралел. Сградата ще бъде боядисана в синьо, а самата тя е израснала в дома на баба си, наричан „синята къща“ и сега се чувства сякаш се връща в детството. Има такава серия картини и може би ще я покаже във Варна при следващото си гостуване, добави тя.
Изложбата ще остане до 16 май.
Бистра Бакалова е завършила Художествената гимназия в Сливен, след което Великотърновския университет, а в периода 1988-1992 г. специализира в Художествената академия в Киев. От 1992 г. живее и работи в Прага. Участва в многобройни самостоятелни и групови изяви в Чехия, Германия, Швейцария, Франция, Белгия, Нидерландия, САЩ. Нейни изложби са представяни в галерии в Прага, Базел, Париж, Лондон и Франкфурт, както и в рамките на международни форуми като Есенния салон на изкуствата в Париж. Нейни произведения се намират в частни колекции в над 45 държави по света.