България е все по-търсен партньор за филмопроизводство, каза директорът на Националния филмов център Петър Тодоров

България е все по-търсен партньор за филмопроизводство, каза директорът на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров. Той участва в кръгла маса на тема „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще“ в рамките на 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. 
Все повече ни търсят, защото сме предвидим партньор, обясни Тодоров. Според него важен е и фактът, че у нас творците могат да се изказват свободно, което в някои държави все още не е постигнато, включително при наши съседи. Може би всички забравяме за тази свобода, но тя е нещо, което трябва да пазим всеки ден и да се грижим за него, посочи той. 
Тодоров припомни, че тази година на фестивала „Златна роза“ доминират копродукции на наши кинематографисти с други страни, а тепърва ще се усеща свършеното в НФЦ, защото по един филм се работи от около една до пет години. 
Страната ни стои много добре на Балканския полуостров. Имаме договор за копродукции с Косово и сме на път да сключим двустранни споразумения с Черна гора и с Албания. С нетърпение се очаква следващата година излизането на полско-българската продукция „Сълзи от неон“. Все по-успешно продуцираме и със Западна Европа – Франция, Швеция, Дания, Норвегия, Италия, Германия, съобщи още директорът. Тази година има сътрудничество и с Канада, по силата на конвенцията за аудио-визуални продукции. Според него това отваря границите на българското кино и затова нашите кинотворци трябва да кандидатстват за субсидии в съседни държави, които традиционно ни подкрепят. Тодоров изрази съжаление, че от две години в Сърбия няма сесии за финансиране на филмопроизводство, което според него ще се отрази на местното киноизкуство. 
Разпространението на европейски филми се е променило след пандемията от КОВИД-19 заради навлизането на дигиталните платформи, каза още той. По думите му циркулацията на един филм се състои в показ на фестивали, прегледи в различни държави и участие в платформи. Родните ни кинотворби се показват на специални форуми в Познан, Париж, Берлин, Прага. Това обаче е различно от дистрибуцията по кината в съответната държава. Разпространението не гарантира тяхната видимост и гледаемост, това са тотално различни понятия, подчерта той и добави, че в момента пише докторска теза по темата към Института за изследване на изкуствата към БАН.
Директорът на НФЦ смята, че Европейският съюз отдавна има проблем с достъпа на националните кинематографии до екраните. В последните години Европейската филмова академия се опитва да запълни тази празнина, но това е за най-успешните и награждавани филми. Още сме далече от изграждане на единен аудио-визуален пазар и може би в следващите 30 години няма да успеем поради много фактори – културни навици и традиции, различни правила за разпространение и възрастови ограничения, каза Тодоров, но изрази надежда за това да се работи и занапред, защото европейското кино е богатство. 
В дискусията „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще“ участваха още проф. Божидар Манов, проф. Петя Александрова, д-р Росен Спасов, режисьорът Костадин Бонев.