Българка, преподавателка във Виенския университет, изследва замисъла, вложен от старите майстори в жестовете на персонажите от картините им

Българката Теменужка Димова - изследователка от Виенския университет, тества чрез технология за проследяване на погледа дали жестовете, често използвани от старите живописци в картините им, действително постигат желания ефект върху зрителите, предава агенция АПА.
В проект, финансиран от Австрийския научен фонд (FWF), специалистката по история на изкуството Димова изследва в Лабораторията за когнитивни изследвания към Виенския университет дали жестовете на хората, в платната на ренесансови и барокови майстори като Рафаело, Микеланджело, Рембранд и Рубенс могат да бъдат разбрани интуитивно от обикновения наблюдател, който няма предварителна теоретична подготовка.
С използваната от Димова технология, при контролирани условия, докато хора гледат картини, представени на екран, движенията на зениците им се записват. Това позволява на изследователите да определят в кой точно момент започва разглеждането на изображението, къде се задържа погледът, как се движи по картината и кои са местата, на които се връща многократно.
В своя проект Димова работи с три различни групи хора: лаици, без специфично художествено обучение (85 души), студенти по история на изкуството (50 души) и глухи хора, които владеят свободно жестов език (30 души). При глухите хора, които общуват чрез жестове, изследователката търси отговор на въпроса „дали хората, които са обучени да разбират визуални стимули, възприемат картините по различен начин от чуващите хора“.
На участниците по време на теста в лабораторията са показани общо 16 картини, които се сменят на голям екран и всяка се задържа в продължение на 40 секунди. Във всяко от избраните произведения персонажите от картините посочват нещо, т.е. има жестове, свързани с посочване. След като са записани движенията на очите им, на участниците са зададени въпроси, за да се види как интерпретират изображенията.
Оказва се, че лаиците са били склонни да се концентрират само върху част от изображението. "Те се съсредоточаваха главно върху лицата и изследваха цялостната картина по-малко изчерпателно“, посочва Димова в прессъобщение на Австрийския научен фонд (FWF), цитирана от АПА. За сравнение - студентите по история на изкуството и глухите участници са обърнали повече внимание на детайлите.
Резултатите потвърждават хипотезата на Димова, че изучаването на жестов език прави глухите хора по-чувствителни към детайлите в творбите. „Те гледат картините подобно на специалисти, които знаят точно какво е важно в едно платно“, пояснява специалистката по история на изкуството.
С група лаици е проведен и друг експеримент: като използва програма за визуално редактиране, изследователят премахва жестовете на персонажите от осем изображения на картини. „В редактираните картини лаиците обръщат много по-малко внимание на ключовите моменти в изображението“, уточнява Димова. Според нея е очевидно, че старите майстори нарочно са изобразявали своите персонажи така, че да посочват точно онова, което зрителят е добре да види. Ориентират гледащия към съществените елементи в платното, върху които погледът трябва да се фокусира.