Българският национален комитет на ИКОМ представя проекта „Истории за „откраднатото“ минало“

В Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ под площад „Независимост“ (подкуполно пространство) днес, 14 май, от 17:00 ч. ще се състои официалното представяне на проекта „Истории за „откраднатото“ минало“, съобщават от Сдружението „Български национален комитет на ИКОМ“.
Преди премиерата на документалната поредица ще се проведе експертна кръгла маса по проблемите, засегнати във филмите, в която ще се включат специалисти от различни институции и области. Проектът „Истории за „откраднатото“ минало“, иницииран от Българския национален комитет на ИКОМ и финансиран от Националния фонд „Култура“, представлява цялостно изследване на механизмите за превенция и противодействие на незаконния трафик на движими културни ценности. В основата на инициативата е залегнало разбирането, че нелегалната търговия с антики е престъпна дейност със световен мащаб, която пряко застрашава материалната памет и изисква постоянно присъствие в публичното пространство. Чрез създаването на поредица от три документални филма проектът осветлява пътя на артефактите от момента на тяхното залавяне до окончателното им експониране в музейните зали след приключване на дълги съдебни процедури.
В документалната поредица се разглеждат ключови случаи на спасени предмети, които са преминали през сложни експертизи от археолози, консерватори, етнолози и изкуствоведи. Първият сегмент от изследването се фокусира върху находки от римската епоха, задържани на граничните пунктове Капитан Андреево и Връшка чука. Тук вниманието е насочено към златни накити и сребърен щандарт с образа на Юлия Соемия, свързани с историческата личност Полемон, както и към три изключително редки сребърни вази за сол. Тези артефакти служат за основа на разказ, който свързва криминалния сюжет с историческия контекст на епохата, включително традициите на солодобива от Провадия и пътищата на солта в Римската империя.
Вторият етап от проекта документира съдбата на класически произведения на изкуството, станали обект на посегателство. Анализират се случаите с откраднати и впоследствие върнати платна на Златю Бояджиев и Владимир Димитров – Майстора от фондовете на Националната галерия, както и подмяната на графики с фалшификати в Общинската галерия в Нови пазар. Специално внимание е отделено на операцията на ГДБОП от 1996 г. и на съдбата на платното „Луцифер“ от Франц фон Щук. Текстът проследява как периодът на отсъствие на една творба променя нейната биография и как музеите превръщат историята на престъплението в част от съвременното културно наследство.
Третият акцент в поредицата е върху опитите за незаконен износ на етнографски материали, конкретно на колекции от стари ръчно тъкани килими. Изследването показва, че занаятчийските традиции и народното творчество са също толкова застрашени от организирания трафик, колкото и благородните метали. Чрез включването на интервюта с представители на правоохранителните органи и държавните институции се разкрива спецификата на професията на музейния специалист и значението на международното сътрудничество. Предвиденото разпространение на филмите в мрежата на ИКОМ сред 180 държави цели да популяризира българския опит в опазването на паметниците и да утвърди позицията на страната в глобалните усилия срещу нелегалния трафик на културни активи.