Борбата за свобода започва от знанието на един народ за себе си, а не с битките с оръжие, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при представянето на броя на ЛИК, посветен на 150-ата годишнина от Априлското въстание. Събитието се провежда в Копривщица днес, 20 април - деня на първата пушка на въстанието. Изданието на БТА се представя заедно със списанието на Българската академия на науките (БАН), посветено на годишнината. Вълчев припомни, че БАН е най-старата българска институция, основана през 1869 г. като Българско книжовно дружество.
Генералният директор на БТА отбеляза, че представянето на списанията се прави в 43 от 45-те национални пресклубове на БТА. Събитието е в Първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица, основано преди точно 180 години от Найден Геров през 1846 г., „което бележи прехода от килийно към модерно образование с класно-урочна система, изучаване на отделни предмети и нови методи на преподаване“, каза Вълчев. Той подчерта също, че ва днешния ден отбелязваме и 180 години от издаването от Иван Богоров в Лайпциг на първия брой на първия български вестник - „Български орел”.
“Впрочем, Захари Стоянов започва петата глава на своите „Записки по българските въстания”, посветена на апостолите в Гюргево и техните действия, с думи за българската журналистика преди 150 години, през 1875 г. и 1876 г. Тези думи цитирам и във въведението на ЛИК: „… ако бъдещото поколение поиска да узнае предшествующите вълнения на духовете и причините на Априлското въстание, … то непременно трябва да има на ръка българските вестници от Цариград …, излезли откъде началото на месец ноември 1875 г. до деня на въстанието. Геройски е подвигът на тия вестници! Аз не зная друга епоха, било във време на робството ни, било след освобождението ни, в която българската журналистика да е воювала така смело, така честно и безбоязнено в полза на народните интереси и желания, които тя защищаваше добросъвестно и стана истински изразител на народната воля“, каза Кирил Вълчев.
Той посочи, че тези думи от „Записките” на Захари Стоянов напомнят на днешните журналисти, че медиите трябва да изразяват общите настроения на народа колкото и тежки да са условията. Според него българската журналистика трябва да работи смело, честно в полза на народните интереси и желания, които да защитава добросъвестно и да бъде истински изразител на народната воля.
„Този пасаж от „Записките” е опровержение на думите, които Захари Стоянов слага в устата на Бенковски, че граматика и нож ръка за ръка не вървят, с граматика не се освобождава отечество … Защото пак в „Записките” Захари Стоянов отбелязва ролята на словото с думите „на Оборище като се събирахме не остана Чинтулова песен неизпята”, каза още генералният директор на БТА.
Той допълни, че новият брой на ЛИК „представя най-интересното от разговорите, които БТА посвещава на 150-ата годишнина от Априлското въстание в националните пресклубове на информационнана агенция на България в центровете на четирите революционни окръга на въстанието - Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище. Водещ е Бойко Василев - лицето на „Панорама” на Българската национална телевизия (БНТ), а във всички разговори участва ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Георги Вълчев - и двамата автори в списанието. Участваха и кметове и общински съветници, областни управители, ректори, музейни специалисти, учени, учители, студенти, ученици, общественици“.
Вълчев разказа, че още през декември е поставено началото с разговор в Националния пресклуб на БТА в Русе, за да се отбележи вземането през 1875 г. на решението от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстанието. Преди това бяха поднесени цветя в Гюргево на паметните плочи на местата, където е заседавал комитетът и четата на Христо Ботев, качила се на кораба „Радецки“, както и в Пантеона на възрожденците в Русе, където са почетени 453 души – участници в Априлското въстание, Ботевата чета и опълченци.
Тези разговори са част от инициативата от месец май 2025 г. на трите обществени медии - БНТ, БТА и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа” за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България. Сред тях е и поставилото началото на възстановяването на една стара европейска държава Априлско въстание.
“Тази инициатива беше подкрепена от БАН от самото начало, а в началото на декември на миналата година към нея се присъединиха с обявен в БТА в София апел и още 25 български историци и археолози, които са и изявени обществени дейци. От архивите на БТА, показани в този брой на ЛИК, е видно, че националната информационна агенция е разказвала за отбелязванията на годишнините от Априлското въстание далеч преди разговорите за 150-ата годишнина“, припомни Вълчев.
Той каза още, че „в архива на БТА е снимка от 1954 г. на моста в Копривщица, където е пукнала първата пушка на Априлското въстание. След представянето на списанията ще положим 20 червени български рози на мястото, за което Захари Стоянов пише в „Записките”: „Първата пушка изгърмя. Всеки може да си представи като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който се е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. Всички горещи юнаци, които досега викаха и изказваха своята ненавист само на слова и с песни, без да се сетят от най-напред — онемяха в насипите, забележи се едно разкайвание в лицата им, пожълтяха и побледняха”.