Брайън Джеймс, основателят на пънкрок групата The Damned, почина на 70 години

Основателят на бандата The Damned Брайън Джеймс почина на 70-годишна възраст, съобщава Прес асосиейшън медиа/ДПА.
Китаристът Джеймс е част от първоначалния състав на групата, чийто дебютен албум Damned Damned Damned от 1977 г. е първият на пънк група от Великобритания.
В петък звукозаписната компания „Изи Екшън“ съобщи, че Брайън е починал, обграден от семейството си. Един от членовете на групата, басистът Реймънд Бърнс, написа в Инстаграм „Макар да е наистина ужасно, че нашият приятел си отиде, предпочитам да празнувам живота, а какъв живот имаше Брайън Джеймс...“
„Поглеждайки назад, трябва да кажа какъв абсолютен джентълмен беше Брайън. Въпреки че понякога се налагаше да търпи доста ужасно поведение от моя страна, той нито веднъж не ми обърна гръб. Винаги, когато се срещахме през следващите десетилетия, пиехме по едно питие и се смеехме“, добави Бърнс.
В изявлението на страницата на Джеймс във Фейсбук той е наречен „един от пионерите на музиката, китарист, автор на песни и истински джентълмен“, както и музикант, който е бил „винаги креативен“ и с дълга кариера.
The Damned подкрепят „Секс Пистълс“ по време на прословутото им турне Anarchy Tour във Великобритания, след което свирят с „Ти Рекс“ по време на последното турне на Марк Болан, преди смъртта му.
Брайън Джеймс напуска групата след издаването на втория им албум Music For Pleasure и става част от съществувалата за кратко Tanz Der Youth, преди да сформира The Lords Of The New Church с американския певец Стив Баторс и барабаниста Ник Търнър.
Най-запомнящите се негови песни от периода с The Lords Of The New Church са Open Your Eyes, Dance With Me и Method To My Madness. По-късно Джеймс създава групата Brian James Gang и издава солови албуми.
През 2020 г. той обявява заедно с вокалиста Дейв Ваниън, барабаниста Кристофър Милър и Бърнс, че The Damned ще бъдат реформирани повече от четири десетилетия след създаването на групата през 1976 г.
Групата изнася концерти през 2022 г., а Бърнс си спомня „Беше вълшебно по всички възможни начини. Това, че отново бяхме приятели, разбира се, но и начинът, по който успяхме да пресъздадем нашето гаражно пънк звучене от 76-а година още от първия акорд на репетициите“.