Генералната конференция по мерки и теглилки, която ще се проведе следващия месец във Франция, ще формулира оставащите нерешени въпроси, като се очаква нова дефиниция и график за нейното внедряване да бъдат предложени най-рано през 2030 г.
Часовниците с оптична решетка улавят поотделно хиляди атоми в решетка, наподобяваща „кора за яйца“, създадена от пресичащи се лазерни лъчи. Тези часовници измерват честотата на светлината, поглъщана от атоми, охладени до температури, близки до абсолютната нула.
Часовниците, които използват атоми на елементи като стронций и итербий, изпреварват или изостават с едва около една секунда за 30 милиарда години. Това далеч надхвърля точността на цезиевите атомни часовници, използвани в момента за дефиниране на секундата.
Хидетоши Катори, професор от Токийския университет, който разработва стронциевия часовник с оптична решетка, е сочен за силен потенциален кандидат за Нобеловата награда по физика, отбелязва Киодо.
Предефинирането на секундата би могло да даде възможност за по-точни експерименти и наблюдения във физиката и астрономията, включително за изследвания на тъмната материя. То би могло също така да подпомогне навигационните системи от следващо поколение, мониторинга на движенията на земната кора и проучването на подземните ресурси.
Тъй като съществуват различни видове часовниците с оптична решетка и йонни часовници, изследователите трябва да извършат строги сравнения между отделните страни и институции, преди да изберат една конкретна система или да комбинират няколко.
„Основните предизвикателства пред нас са да осигурим непрекъсната работа на часовниците без човешка намеса и да ги направим по-компактни. Утвърждаването им като нов стандарт за дефиниране на секундата ще отбележи ключов етап към тяхното практическо използване“, посочи Катори.