Но тогавашният император Диоклетиан решил да предприеме мерки срещу християните, като заимствал религиозната политика на своите предшественици. За обединяващ център на римската религиозна система се възприемал "геният на императора" и образът му като въплъщение на божествата Юпитер и Сол (Слънце). Отказът да се почитат тези божества започнал да се приема за държавна измяна и да се наказва от властта.
По това време управителят на Кампания проявил старание да залавя християнските свещенослужители, както и най-дейните вярващи. Така властта се стремяла да ограничи разпространението на християнството и неговото влияние в обществото. Сред първите заловени християни били епископ Януарий и най-преданите му сътрудници: дяконите Прокъл, Сосий и Фавст, четецът Дезидерий, също Евтихий и Акутий.
Те били убеждавани да се отрекат от вярата си, като им обещавали помилване и големи почести от императора. Никой от тях обаче не си и помислил да предаде вярата си в Христос. Начело с епископа всички се държали достойно и мъжествено, и понесли последвалите жестоки изтезания. Дълго ги измъчвали и когато управителят видял, че опитите му да сломи тяхната твърдост няма да дадат резултат, той осъдил всички на смърт чрез обезглавяване. Присъдата била изпълнена в 305 г., недалече от крайбрежния град Поцуоли.
Свети Януарий от много векове е светец покровител на град Неапол.