Човек се ражда артист, трябва да притежава това качество в себе си, за да го предаде на публиката, каза певицата Александрина Михайлова

Човек се ражда артист - с това качество, с това желание. После се изграждат техниката и уменията, но наистина трябва да се роди артист, да притежава това в себе си, за да го предаде на публиката. Това каза за БТА оперната певица Александрина Михайлова, която е солистка на Варненската опера от 2024 г. Последната й изява бе в спектакъла „Риголето“ от Верди на форума „Опера в Летния театър“, а преди това тя взе участие в гала концерта с Пласидо Доминго и бе оценена много високо от оперни специалисти. Каза, че това участие за нея е истинска чест и огромно удоволствие. Горда, щастлива и благодарна е за възможността да пее заедно с такава звезда от световната сцена. 
Според нея оперните гала концерти са също толкова сериозни като спектаклите, но в тях могат да се изявят повече солисти с техния репертоар, в различни арии и дуети. Това е и по-достъпен формат за публиката. Концертът е по-забавен, докато особено не добре запознатите зрители се страхуват какво ги очаква в оперния спектакъл или трудно решават да отделят време да възприемат цялата история в него, посочи Михайлова. 
За нея е много интересно да участва и в премиерни заглавия. Има опит от 2025 г., когато изпълни в миланската Ла Скала роля в съвременната опера „Анна А.“ от Силвия Коласанти, посветена на руската поетеса Анна Ахматова. Според нея ценното в този случай е, че се докосваш до начина, по който се е работило в миналото, когато са се създавали оперите. Участваш в избора на солисти и започваш да изучаваш напълно нова музика, нов сюжет. „Това е много красиво и интересно, според мен. В момента сме свикнали да изучаваме оперите и ролите си, слушайки в YouTube нещо вече съществуващо. А тук трябва да следваш изключително добре написаното от композитора, който често и присъства на тези репетиции. Създаваш нещо от нулата. Ти си първият, който се докосва до това, което все още дори не съществува, практически съществува само на хартия“, каза певицата.
Кариерата й сега се движи между България, Италия и Румъния, където живее отскоро със своя приятел. Смята, че работата на щат във Варненската опера е много ценна за нея, защото й дава основа и сигурност. В същото време е и на свободна практика, като за ангажиментите й се грижи агенция. „Имам много колеги, които са свободни артисти и преживяват големи трудности, въпреки че някои са изключително добри, но проблемът е, че нямат театър, който да стои зад тях, откъдето да получават постоянен доход, за да живеят. Това, което Варненската опера ми дава, е изключителна възможност да дебютирам в роли, да съм постоянно на сцена и да съм икономически независима“, подчерта певицата.
Предстои й гостуване с операта „Дон Паскуале“ в Банско, както и представление на „Травиата“ във Варна наесен. Има и ангажименти за няколко концерта в Италия до края на тази година.
Според Михайлова не е добра идея формата на певеца да се поддържа с репетиции абсолютно всеки ден, защото човек трябва и да отдъхва. „Мозъкът трябва да си почива, да се абстрахира от работата, защото дори тя да е удоволствие, все пак организмът се натоварва, особено след спектакли и е нужна физическа почивка, след като се пее. Трябва да даваш възможност на гласа да си почива, защото едно голямо натоварване не води до добри резултати“, смята тя.
Идеята да бъдем щастливи обаче за нея е доста изкривена. „Всеки човек изпитва абсолютно цялата гама от емоции и това е една от основите да кажем, че сме щастливи, щом сме тъжни, ядосани или разочаровани. Всичко това има влияние върху певеца. Разбира се, като абсолютно всеки друг, той трябва да се научи да контролира тези емоции. Когато сме на сцена да се абстрахираме или пък да извличаме нещо от тях, да ни помогнат“, отбеляза Михайлова като добави, че според нея и позитивните и негативните чувства могат да бъдат полезни. 
Попитана дали нейната характерна артистичност е нещо, което е учила или го има по наследство, тя каза, че не знае откъде идва, но е повече от благодарна за него. В семейството й няма хора, които се занимават с музика или друго изкуство, но в рода й има артистични натури по душа, добави тя. Пее и свири от малка и забелязвайки дарбата й, родителите й я насочват към музиката и към обучението при правилните преподаватели като Здравка Христова по пиано, вокалния педагог Недка Телбизова и диригентката Деница Узунова от хор „Бодра песен“. „Всички те забелязаха нещо в мен и ме насърчаваха да продължа да се занимавам с музика“, сподели певицата. Преподавателката й по пеене настоява да кандидатства за участие в майсторския клас на Райна Кабаиванска. Възрастта й е доста по-малка от нужната (18 години), но организаторите правят компромис. „Извадих късмет. Щом съм се харесала, щом сега съм тук, явно е имало някаква причина, някакъв дар или ангел“, каза Михайлова. 
Гласът й е лек лиричен сопран, но тя подчерта, че има възможност за широк репертоар както от по-лекия, така и от малко по-лиричния, което е чудесно. Диапазонът й е висок, доста широк и това й дава шанс да се докосне до по-обширен материал. Според нея не е много хубаво певецът да влиза в роли на други гласове, в нейния случай да отива към по-драматичен или към прекалено лек репертоар. „Човек трябва да си седи в неговия обхват, който му е най-удобен, в който може спокойно да започне и да приключи една опера и да каже, че може да я повтори дори веднага“, смята тя. 
Сред оперите, в които Александрина Михайлова успешно гради главни персонажи като солист са „Бохеми“, „Травиата“ и „Дон Паскуале“. Обожава творчеството на Белини и би искала да пее в „Сомнамбула“ и „Пуритани“, както и в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети. Обича да черпи опит от различни изпълнители, не само сред сопраните. Сред кумирите й е нейната маестра Райна Кабаиванска. Обожава също Ана Мофо, Мария Калас, Монсерат Кабайе, Рената Тебалди.
Александрина Михайлова е родена на 10 април 1998 г. в Шумен. На 7-годишна възраст започва да свири на пиано и участва в редица концерти и конкурси като пианистка. Също така е и дългогодишна хористка в детския хор „Бодра песен“, а от 14-годишна се занимава с оперно пеене. Печели конкурси, сред които VivaVoce 2015 на името на Гена Димитрова в София, специална награда и първо място на международния конкурс „Франц Шуберт“ 2014 в Русе, пее в няколко концерта със Симфониета Шумен. През 2016 г. се явява на прослушване за майсторския клас на Райна Кабаиванска в София и става една от любимите възпитанички на  примата, шест пъти стипендиант на дарителския фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ, с чиято подкрепа учи в музикалния институт „Веки-Тонели" в Модена. Има награди от международните певчески конкурси „Ото Еделман“, „Премио Ета и Паоло Лимити“.
След дебюта й в Софийската опера и балет като Лиу от „Турандот“ на Пучини, излиза за пръв път и на сцената на Миланската Скала като Каролина в операта „Тайната сватба" на Чимароза. Младата певица участва и в много концерти, сред които се открояват изпълнение на „Бохеми“ във Филхармоничния театър на Верона, концертът с Томас Хемпсън и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров в зала „България“ през 2021, концертите „Serata Belcanto с артисти от Школата „Кабаиванска“ в Академия Санта Чечилия в Рим и в „Опера Бастий“ в Париж през 2023-та. През същата година печели второ място в Международния конкурс за оперни певци „Гена Димитрова“ в Плевен. През 2024 г. е отличена с престижното отличие „Млад музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ на БНР. В международния оперен конкурс Magda Olivero 2024 за ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди е удостоена с първа награда, както и наградата на публиката.