Да пазим вярата, тя ще ни обедини, това ни е завещал свети Евтимий, призова от Бачковския манастир българският патриарх Даниил

Да пазим вярата, тя ще ни обедини, това ни е завещал свети Евтимий, нека го чуем и ще видим ползата. Това каза Негово Светейшество българският патриарх Даниил, който оглави патриаршеска света литургия за празника Прославление мощите на св. Патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир „Успение Богородично“. Празникът е голям, защото имаме възможността да се докоснем и поклоним пред този, чиито ръце не престанаха да се въздигат към Бога с молитва за народа, чиито ръце не престанаха да пишат и да изправят тогавашния книжовен език и да запазят за нас в неповреден вид богослужебните книги, светеното писание и житията на светиите, които лично той написва, подчерта патриархът.
Той припомни, че при разорението на Търново и изпращането на патриарх Евтимий в заточение, когато народът го попитал на кого го оставя, той отговорил "на Светата Троица ви оставям сега и вовеки". Този завет трябва да се пази и да не повтаряме грешките, които тогавашният народ е допускал с ежбите между феодалните владетели на Балканите, подчерта патриарх Даниил. По думите му, ако днес попитат десет човека какъв е народният идеал на България, те ще дадат десет различни отговора. "Обединени ли сме тогава – не. Забравили сме вярата", каза още патриархът. 
Няколкото години, които свети Евтимий прекарва на мястото на заточението си в светата Бачковска обител, както ни свидетелства Григорий Цамблак, били достатъчни да се възпламени почитта, уважението, преклонението на народът, който е живял в околните села и градове, каза патриарх Даниил. По думите му пламъкът на това почитание пази горящо кандилото и неговия гроб столетия наред. 
Уредникът на музея в Бачковския манастир Стамен Пепелишев разказа, че мощите на патриарх Евтимий са открити през 1905 година. Тогава пред западния ход на църквата, в двора на манастира, се разкриват два гроба, като в единия има одежди, а в другия - останки и плоча, на която има надпис, в който се споменава патриарх Евтимий. Комисия от Светият синод, в която участва историкът Васил Златарски, приема, че това вероятно е неговият гроб, каза Пепелишев. По думите му, по-късно се появят някои съмнения от историци, сред които Йордан Иванов и Богдан Филов. Пепелишев разказа, че през 80-те години изследователят Иван Богданов, който издава книгата „Гробът на патриарх Евтимий”, отново разглежда случая и твърди, че това е гробът на светеца. Смята се, че най-вероятно става дума за препогребване защото в началото на 17 век е построена настоящата църква на мястото на старата, посочи уредникът.
През миналата година Светият синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) отправиха патриаршеско и синодално послание за Прославлението на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски. В него църквата казва, че откритите мощи са именно на небесния покровител, молитвен застъпник за православния български род и последен български патриарх от епохата на Средновековието - св. Евтимий Търновски. Тогава църквата призова за прекратяване на споровете и разногласията и учреди нов празник - Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски, който днес празнуваме.
За празника в Бачковския манастир бяха дошли Пловдивският митрополит Николай, Сливенският митрополит Арсений, Доростолският митрополит Яков, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, духовници от Грузия и Гърция, и от цяла България, десетки миряни. Те бяха посрещнати от Величкия епископ Сионий - игумен на Бачковския и на Троянския манастир.
Св. Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът "Св. Троица", който станал огнище на просвета и духовен живот. Там св. Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил около 1402 г.