Дигитални решения и иновации за културното наследство бяха представени на международен форум в София

Международният форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“ събра в София експерти, предприемачи и творци от 10 държави. Събитието се проведе днес и вчера в концертната зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Организатор е фондацията „Проект Бузлуджа“. Участниците бяха поздравени от заместник-министъра на културата Александър Трайков.
Форумът започна с лекция на тема „Фасадно обновяване на исторически сгради с „Баумит“ системи“ на арх. Анна Цукева. 
За консервация, развиване и преосмисляне на иновативните подходи за опазване на ново наследство говори проф. д-р Йорг Хаспел, почетен президент на ИКОМОС в Германия. 
Три български проекта представят иновативни практики за опазване - Културният център във Враца, тракийската гробница „Оструша“ и Провадия-Солницата – вторият български обект, отличен с почетния Знак за европейско наследство.
За Културния център във Враца и опазването му говориха д-р арх. Анета Василева от фондация „Ново архитектурно наследство" и катедра "История и теория на архитектурата", УАСГ, както и д-р арх. Емилия Кълева от фондация "Ново архитектурно наследство" и катедра "История и теория на архитектурата", УАСГ.
„Провадия: Солницата – интерактивно преживяване на историята на най-древния солодобивен и градски център в Европа“ бе темата на лекцията на акад. Васил Николов от Българската академия на науките и на Боян Милушев от BM Vision.
Лекцията, посветена на тракийската гробница „Оструша", не се състоя.
В рамките на конференцията бяха представени дигиталните градски разкази и иновативните подходи за представяне на градското наследство.
Директорът на организацията „Образование за 21 век" от Сърбия Лидия Жупанич Шуица представи проекта „Белтура: критично ангажиращи обиколки в Белград".
Презентация на тема „Античен Пловдив и градските игри като съвременен портал към наследството“ представиха Емил Тотев и Яна Чучуранова от екипа на стартъп „Вътрешен глас“, който организира градски игри с цел да запознае посетителите на Пловдив с неговото минало.
Адрияна Михайлова от Imp-Act Agency представи проекта „#soSofia — от градски истории до първия AI гид на София". 
Презентация, озаглавена „АI истории“, показваща нови подходи за разказването на историята чрез съвременните технологии, представи Мария Чакърова, представител на фондация „Конрад Аденауер“ и сдружение „Ликът на София“.
Дигиталните регистри и карти като средство за опазване на културното наследство бяха на фокуса в последния панел от форума.
Клара Наги от екипа на програма „7-те най-застрашени“ на европейската федерация за културно наследство „Европа Ностра“ направи презентация на тема „От застрашени към овластени - истории от програмата „7-те най-застрашени“.
Лекция на тема „Картографиране на оспорваните истории и обекти от цял свят“ представи д-р Паула О'Донохю, член на екипа на Европейската асоциация на преподавателите по история (EuroClio).
Рубен Даененс, основател и ръководител на проекта Atlas Sovieticus, представи най-голямата платформа в света за картографиране на социалистическо монументално изкуство.
Дигиталните културни политики на Франция, стандарти, инфраструктура, резултати представи Мари-Вероник Лероа от Министерството на културата на Франция и вицепрезидент на асоциация Michael Culture.
Интерактивна карта на минералните бани в нашата страна представи архитект Ивайло Захариев, член на Българска асоциация на термалното наследство.
Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство представи архитект Ирина Ефтимова от екипа на Varna Heritage.
Презентация на тема „Виртуална библиотека: архитектурни съкровища на българските села“ направи архитект Елена Стойчева от екипа на Ruralheritage.bg. 
/ТС