Директорът на Историческия музей в Сливен доц. Николай Сираков представи в Казанлък книгата си "Бленуваният свят на траките"


Директорът на сливенския Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ доц. д-р Николай Сираков представи в Казанлък книгата си "Бленуваният свят на траките", която е резултат от археологическите проучвания в региона на Сливен в периода от 2007 година до 2013 година. Това е второто представяне на научния труд, а на дискусията в казанлъшкия Исторически музей „Искра“ присъстваха директори на културни институти, учени, граждани. 
Книгата и дейността на автора представиха директорът на музей „Искра“ д-р Момчил Маринов и археологът д-р Георги Ковачев. 
Доц. д-р Николай Сираков изказа благодарността си за поканата и за възможността да представи своя труд в Казанлък. Резултатите, които се получиха при разкопките на екипа с ръководител д-р Георги Китов в региона на Сливен, трябваше да бъдат публикувани, а моята задача беше именно тази, посочи той. По думите му книгата представя изследване на траките от Ранножелязната и Късножелязната епоха по средното поречие на река Тунджа, а важното като извод е, че Тунджа е свещена река, която е важна артерия в древнотракийското Одриско царство. Има и местни различия и особености – в Казанлъшко например гробниците са изградени от тухла, камък, те са монолитно строителство, докато в Сливенско гробните камери са предимно от дърво, покрити с необработени камъни, обясни археологът. И отбеляза, че единствената изградена от монолитни камъни гробница в средното течение на Тунджа е само Калояновската гробница. Други подобни като конструкция няма, това е местна особеност, която засвидетелствахме по време на тези разкопки, обясни той. 
Друго особено в региона на Сливен е, че има различни и смесени видове погребални обреди – трупоизгаряне и трупополагане, а в някои гробници има и съчетание на двата обреда. "За нас именно погребалният обред е начинът да разберем мисловни идеи на траките", посочи доц. д-р Сираков. И допълни, че те са били безписмен народ и за тях получаваме информация само по археологически път. За траките са писали гръцки и латински автори, но не можем да им се доверим напълно, до известна степен са и некоректни, добави археологът. Той подчерта, че те са притежавали невероятна култура, знанието им е било аристократично. 
"За траките настоящият живот е бил безсмислен, те са се стремели към отвъдния свят, смятали са, че той е златен и че там всичко е спокойно.  А пропускът за отвъдното е бил да познаваш тайното познание, да се усъвършенстваш“, обясни доц. д-р Николай Сираков. Трябвало е и да притежаваш златни и сребърни предмети, които са пропускът към отвъдния свят, което е и причината да виждаме толкова много златни и сребърни предмети в погребенията. „Това е и бленуваният свят на траките – отвъдния, те правят всичко възможно да достигнат до него,  но за да стигнеш до него, трябва да стигнеш до съвършенство“, каза още авторът и посочи, че оттам идва и името на книгата. 
В труда са разгледани погребалните обреди, ролята на виното в живота на траките, могилата като символ на свещената планина и преход, чрез който душата отива в отвъдния свят, разказа още авторът. Разгледана е трифункционалността на царя, който въплъщава социалната, жреческата и войнската функция. Археологът отбеляза, че знанието за траките учените откриват благодарение на археологически проучвания и на индиректна информация чрез митология и религиозни представи, за да изградят някаква обща представа за космополитното им мислене. 
Сред обектите, открити по време на разкопките, е и т.нар. Далакова могила с богатото погребение, където бяха открити златна маска, ритони и т.н., напомни още д-р Сираков. Част от експонатите от нея в момента са показани в музей „Искра“ в Казанлък в изложбата „Далакова могила. Пътят към безсмъртието“. Експозицията включва част от гробния инвентар на Далакова могила и показва култови предмети, символи на царската власт и на воинската функция, а един от най-ценните е златният пръстен-печат с образа и името на владетеля.

Несебър

Флотилен адмирал Боян Медникаров пред БТА: Корабът „Св. св. Кирил и Методий“ е национална кауза, която среща силна подкрепа от обществото

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) продължава да предизвиква силен интерес сред гражданите и гостите на Българското...

Несебър

НИК 421 е посланик на българската полярна идея и инструмент за международно сътрудничество, каза в Несебър кап. I ранг Николай Данаилов

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) е посланик на българската полярна идея и инструмент за международно сътрудничество....

Несебър

Пилотен проект за изследване на морското наследство на Антарктида е сред научните задачи, за които се подготвя корабът „Св. св. Кирил и Методий"

Нов пилотен проект за изследване на морското наследство на Антарктида е сред научните задачи, които предстои да бъдат реализирани по...

Вашингтон

Мозъкът може да се пренастрои, за да върши няколко неща едновременно, показва проучване

Мозъкът ни може да се пренастрои, за да върши няколко неща едновременно, съобщи ScienceAlert, като се позова на изследване, публикувано...

Несебър

В Деня на отворените врати научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ посрещаше посетители в Несебър

Ден на отворени врати се състоя във вторник на борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421)...

Париж

Заснеха за първи път неуловимата звезда спътник на Бетелгейзе

Астрономите представиха първото в историята изображение на неуловима звезда спътник, която обикаля около Бетелгейзе - една от най-ярките и известни...