Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров бе вторият гост в „Цената на успеха“ на „Аполония“

Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров бе вторият гост в „Цената на успеха“ на „Аполония“. В разговора, воден от журналиста Васил Христов, Петров разказа за работата си с наследството на художника Иван Милев, за предизвикателствата пред регионалните културни институции, за компромисите в професионалния живот и за ролята на екипа в постигането на успех.
„Успехът няма цена“, каза Пламен Петров. По думите му личното усещане за успех не може да бъде измерено нито с пари, нито с емоция. „За мен най-важно е и непрекъснато го споделям, че личният ми успех, усещането ми за успех се събира в умиротворението и щастието, с които всяка вечер заспивам“, отбеляза той.
В тазгодишното издание на „Аполония“ казанлъшката художествена галерия представя изложба, посветена на Иван Милев. Експозицията е изградена около словото и образите на художника и търси пресечните точки между тях. Един от акцентите е темата за чайките, която Петров открива в поетичното наследство на Милев.
По думите му галерията в Казанлък съхранява близо 70 процента от документалното наследство на художника. Работата с архивите му позволява да бъдат откривани неизвестни или малко познати факти от живота му, включително свързани с периода на Първата световна война.
„Това е един много оголен Иван Милев“, каза Петров за своя прочит на художника. Той уточни, че не обича да се хвали, но в момента няма по-добър познавач от него, който толкова дълго да се е занимавал с Иван Милев. Петров посочи, че Художествената галерия в Казанлък разполага със 130 творби на художника и през последните пет години се занимава доста активно с творчеството му. По думите му в тази изложба публиката ще види Милев такъв, както никой изкуствовед не го представя.
Директорът на казанлъшката художествена галерия разказа, че интересът му към историята на изкуството започва по-късно в живота му. По образование той е строителен инженер, но още от детството си се интересува от театъра. Впоследствие започва да изучава изкуствознание. През 2010 – 2011 г. става част от екипа на Софийската градска галерия, а професионалният му път постепенно го отвежда до управлението на Художествената галерия в Казанлък.
Според него изкуството е създадено за споделяне и задачата на културните институции е да помогнат на повече хора да достигнат до него. В разговора Петров говори и за неуспехите, които определя като едни от най-ценните преживявания в живота. Сред тях посочи и участието си в конкурса за директор на Националната художествена галерия. „Винаги търся причините в себе си“, каза Петров и добави, че вместо да се фокусира върху обстоятелствата, които не зависят от него, предпочита да променя онова, което е в неговите възможности.
Той коментира и ролята на културните институции извън столицата и посочи Казанлък като град с особено място в историята на българското изкуство. Според него периферията понякога дава повече възможности за експериментиране, докато в големия културен център на София на повърхността по-лесно излизат по-шумните събития.
„В центъра си много по-ограничен. Имаш много повече хора, които те следят, много по-трудно можеш да експериментираш. Докато в периферията или в един град като Казанлък, който аз не разглеждам като периферия, напротив – той е дал толкова много на историята на българското изкуство“, каза той.
Петров говори и за границите на компромиса в работата си. Той каза, че не си позволява да прекрачва собственото си усещане за морал и етика. Като пример посочи начина, по който оценява завършената изложба или текст.
„Влизам в него и оставам за пет минути в пространството. Ако не ми текнат сълзите от радост и удовлетворение, значи съм направил някъде компромис и общо взето пренареждам всичко“, обясни той.
Според Петров успехът на една изложба не може да бъде измерен единствено с броя на посетителите. За него истинският знак за успех е емоцията на хората в залата. „Не на изкуствоведите, не на приятелите. Истината е, че аз не вярвам в оценката на другите“, каза той.
По думите му изложбата трябва да бъде мислена през публиката – кой е човекът, за когото е направена, и какво авторът или кураторът иска да му каже. „Ако на тези два въпроса имаш отговорите, всичко друго е вече просто механизми. Там няма талант, там има много работа“, каза Петров.
„Аз винаги мисля за кого правя изложбите си. На първо място стои какво искаш да кажеш на публиката и на коя публика“, каза още той. И определи егото като важно в творческия процес, но несъвместимо с управлението на културна институция. Петров е петият директор на Художествената галерия в Казанлък, която има 125-годишна история.
„Ти си прашинка в историята на тази институция. Тя е била преди теб, ще бъде след теб“, каза той. Според него ролята на директора е да помогне на институцията да се доближи до обществото, а не да я превръща в продължение на собственото си его.
Петров разказа за малкия екип на галерията и за ежедневната работа, която често надхвърля официалните длъжностни характеристики. По думите му служителите сами боядисват, почистват, ремонтират и подготвят пространствата за изложби. „Няма кой да ни я открадне тази емоция и тя няма цена“, каза той.
По време на разговора беше отбелязано, че именно тази отдаденост е сред най-големите успехи на Петров като директор. Самият той определи като най-значимо постижение способността да изгради екип, който го следва в професионалните му търсения. По думите му хората, с които работи, „правят чудеса“, често без достатъчно средства и без гаранция за резултата.
Сред конкретните успехи той посочи популяризирането на картината „Ахинора“ на Иван Милев, която ще бъде показана на „Аполония“ само на 2 септември. „Ахинора е нещо, за което никой не ми вярваше, че стратегията, която имам за нея и потенциала, който има, никой не ми вярваше, че може да проработи“, каза той. По думите му през последните три години творбата е получила широко обществено внимание и се е превърнала в разпознаваем образ, който достига до хора извън професионалните среди.
„Мисля, че няма друга българска картина, която да е седяла на първите страници на вестници, картина, която да е почти като икона в съзнанието на публиката, при това само за две години“, каза той. Петров подчерта, че популярността на „Ахинора“ не се дължи на измислена около картината история, а на факти, които дълго време не са били достатъчно познати. В работата си с архива на Иван Милев екипът на галерията е открил документи, които позволяват да се изяснят различни моменти от биографията му, включително кога художникът е станал войник. Той посочи, че архивистичният подход му позволява сред огромни масиви от документи да открива конкретните факти, които търси.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието и ще участва в рубриката „Цената на успеха“ с представяне на 12-те броя на списание ЛИК от миналото издание на „Аполония“ досега. Събитието ще се проведе на 1 септември.