Днес се навършват 190 години от рождението на проф. Йордан Колев, композитор, автор на над 200 музикални творби, и педагог със значителен принос за развитието на музикалното обучение в България.
Йордан Колев е роден на 7 септември 1936 г. в Полски Тръмбеш. Завършва музикална педагогика в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). След това учи частно композиция при проф. Панчо Владигеров.
Професионалната му кариера започва като учител по музика в 33-о и 34-о училище в София. Работил е като преподавател по музика в Института за детски и начални учители в София, главен специалист в отдел „Масови музикални жанрове“ при Главна дирекция „Българска музика“.
Той е автор на над 200 солови детски, училищни, хорови и забавни песни, на детски мюзикъли, на симфонична, вокално-инструментална и камерна музика. Много от творбите му са записани и излъчени по Българското национално радио, има отпечатани песни в сборници.
Сред най-известните му творби са „Концерт за кларинет и симфоничен оркестър“ (1983), симфоничната поема „Космос“ (1994), три сонатини за пиано, три песни за бас и пиано, „Концертино за вибрафон и пиано“ (1988), „Детска симфония за струнен оркестър и седем детски музикални инструмента“ (1980), оратория „Козлодуй“ за камерен оркестър и вокален квартет (1996), ораторията „Хирошима“ за симфоничен оркестър и квартет народни певици (1997). Сред соловите му песни за мецосопран са „Есенен пейзаж“ (1968), вокален триптих „Стени“ (1976). Има и солови песни за бас - вокален триптих „С теб е хубаво“ (1990), вокален диптих „Обич мъжка“ (1990), „Малка мома Кипра Калинчица“ (1993).
Проф. Йордан Колев е доайен на обучението по музика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е един от основателите на специалност „Музикална педагогика“ в университета, както и ръководител на катедра „Педагогика на изкуствата“ и сектор „Музика“, преподавател по солфеж, теория на музиката и музикална педагогика. Бил е ръководител на курсове по музикално ограмотяване на любители и учители. От 1985 г. е преподавател в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. През 1995 г. става доктор на педагогическите науки.
Автор е на книгите „Систематичен курс по едногласен солфеж“ (1994), „Творческо музикално развитие на децата от предучилищна и начална училищна възраст“ (1995), „Музикални произведения за солфежиране и слухов анализ“ (1997). Разработва методическия сборник „От детската музикална игра до детската оперета“. Автор е на учебен план-програма и методически насоки по музика от първи до четвърти клас, на учебници по музика и книги за учителя в помощните училища. За началното училище в съавторство с проф. Стойка Здравкова създава помагалата „Аз уча нотите“ и „Пеем за цифрите и буквите“.
На 20 март 2000 г. в агенция „София прес“ е представен новият компактдиск на проф. Йордан Колев, в който са включени шест електроакустични симфонии за оркестър и вокал - „Има ли живот на Марс“, „Индианска принцеса“, „Щурчова песен“, „Зов“, „Жетва“ и „Апокалиптично“.
През 1975 г. проф. Йордан Колев е удостоен с наградата на Съюза на българските композитори от Международния фестивал „Златният Орфей“ за песента „Песен за България“ в изпълнение на Петър Чернев, а през 2003 г. – с награда от Първия международен фестивал на детско-юношеска забавна песен „Златна рибка“ във Варна за песента „Слънчеви лъчи“. Проф. Йордан Колев умира на 22 август 2017 г.
/КБ
/СЗ/МГ
Използвани източници:
/БТА ВИНФ, 19.3.2000; Кой кой е в България, с. 371; Кой кой е в българската култура, с. 266; https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/mmc/bg/article/view/1301