Днес Слънцето грее вертикално над Тропика на Рака, а под Южната полярна окръжност е 24-часова нощ

Днес – 21 юни, в 11:24 ч. българско време, настъпи астрономическото лято. Този ден е най-дългият в годината, траещ 15 часа и 20 минути за географската ширина на София. Днес Слънцето грее вертикално над Тропика на Рака, а под Южната полярна окръжност е 24-часова нощ. Това каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ).
Той припомни някои характерни особености, наблюдаващи се по време на лятното слънцестоене. „На 21 юни се наблюдава най-североизточният изгрев на Слънцето и най-северозападният му залез. Затова сутрин и късно след обяд в дните около лятното слънцестоене са най-добре осветени северните стени и фасади на сградите, северните склонове на планинските върхове и местностите под тях. Това може да представлява интерес за практикуващите архитектурна или пейзажна фотография“, посочи Маркишки. Той е автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на СУ, вече издаден и като книга, и съветва любителите астрономи за провеждане на наблюдения.
„По обяд на датата на лятното слънцестоене централното ни светило се издига най-високо в небето – на около 71 градуса над южния хоризонт за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки. Например в София по обяд гномоните на хоризонталните слънчеви часовници имат сенки с дължина 35% от тяхната височина. Това всъщност е причината да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и голямата продължителност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, докато в Южното започва астрономическата зима“, уточни специалистът. 
Той обърна внимание, че при пълнолуние, случващо се около началото на астрономическото лято, се наблюдава най-югоизточният изгрев на Луната и най югозападният ѝ залез. За 2026 г. това ще се случи съответно в началото и в края на нощта на 29 срещу 30 юни. През същата нощ в 01:28 ч. за София Луната ще кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина само 19 градуса и 12 минути. „С други думи, през цялата нощ срещу 30 юни пълната Луна ще се наблюдава ниско над хоризонта. И обратно – при пълнолуние, случващо се близо до датата на зимното слънцестоене Луната се издига най-високо в небето около полунощ, докато на обяд Слънцето е най-ниско над южния хоризонт. Тази „размяна“ на височините на двете небесни светила е била забелязана още в Античността. Тя прави впечатление на много хора и днес, без те да са осведомени за тази закономерност“, каза Пенчо Маркишки.
/АКМ