ДНК анализ разгадава мистериозната смърт на Медичите преди 400 години

ДНК анализ може да сложи край на 400-годишната мистерия около смъртта на Медичите, съобщи Си Ен Ен, като се позова на публикация в списание iScience. Изследването разкрива, че има вероятност те да са починали от малария, макар че все още витаят съмнения за убийство.
След тайнствената смърт на съпруг и съпруга от фамилията Медичи – могъща италианска династия, управлявала Флоренция и Тоскана почти без прекъсване от 1434 до 1737 г. – постоянно има слухове за това какво е довело до преждевременната кончина на двойката. През 1587 г. великият херцог Франческо I де Медичи и съпругата му Бианка Капело умират в рамките на няколко часа след дни на агония. По онова време логиката сочела, че виновникът е маларията, тъй като двойката проявявала симптоми на болестта, включително треска. Веднага обаче плъзнали слухове за убийство, които сочели като извършител Фердинандо – по-младия брат и съперник на Франческо.
Фердинандо бил следващият по ред за трона, но имало риск да бъде пренебрегнат в полза на незаконния син на Франческо – Антонио. Освен това Фердинандо посетил великия херцог и съпругата му в тяхната резиденция точно преди да се разболеят, което допълнително засилило подозрението, че ги е отровил с арсен, за да си осигури възкачването на трона.
Двойката се разболява във вила на Медичите в Поджо а Каяно, близо до Флоренция – район, осеян с блата и оризища, които са идеална среда за комарите, пренасящи малария. Въпреки това слуховете за убийство се запазват, вероятно подхранени от историята на фамилията Медичи, изпълнена с убийства и опити за атентати, отбелязва Си Ен Ен.
Откакто през 2004 г. започна ексхумацията и анализът на скелетни останки от 49 гробници на Медичите като част от „Проекта Медичи“, различни изследвания потвърдиха, че маларията е причина за кончината на Франческо. Други проучвания обаче, публикувани през 2006 г., използваха токсикологични анализи, за да установят, че двойката наистина е била жертва на отравяне с арсен.
Ново изследване, ръководено от Серена Тучи, доцент по антропология във Факултета по изкуства и науки към Йейлския университет, и проведено съвместно от Йейлския и Пизанския университет в Тоскана, използва ДНК, извлечена от скелетните останки на Франческо и на още един от неговите братя – Джовани, в опит да се сложи край на този дебат веднъж завинаги.
„През последните години се опитахме да разрешим тази мистерия, като извършихме специфични анализи – по-конкретно палеоимунологични, които доказаха наличието на малария в останките. Слуховете обаче не спираха, тъй като палеоимунологията не дава окончателни резултати и само древна ДНК можеше да даде отговор с висока степен на сигурност“, казва Валентина Джуфра, професор по история на медицината в Пизанския университет и съавтор на изследването, публикувано в iScience.
Палеоимунологията използва антигени или протеини, за да открие следи от болести в древни останки. ДНК анализът, който е по-нов подход, е по-категоричен, тъй като търси преки генетични белези на дадено заболяване.
Джуфра и нейните колеги откриват генетични следи от плазмодий – паразитния едноклетъчен организъм, отговорен за маларията – в проби от костен материал от ребрата на Франческо. „ДНК е сигурно доказателство“, казва Джуфра. „То решава проблема и премахва съмненията. Мисля, че това е окончателният отговор.“
Маларията е един от най-големите исторически убийци на човечеството, причинил около 610 000 смъртни случая само през 2025 г. според данни на Световната здравна организация. Болестта се проявява с треска, главоболие и втрисане, а името ѝ идва от средновековния италиански израз mal aria, който означава „лош въздух“. Това наименование произлиза от вярването, че болестта се прихваща чрез вдишване на застоял въздух близо до блата или застояла вода.
Историческите източници също подкрепят предположението, че маларията е убила Франческо и Бианка, добавя Джуфра.
Генетичният анализ е извършен върху малки костни проби, взети при отварянето на гробниците на Медичите през 2004 г., преди останалата част от останките да бъде погребана отново. Учените не са могли да направят изследването по онова време, тъй като технологията тогава не е била достатъчно развита, обяснява Джуфра.
Новото изследване открива не един, а два вида от маларийния паразит – Plasmodium falciparum и Plasmodium malariae – в останките на Франческо, което предполага, че той може да е бил жертва на двойна инфекция. Изследователите анализират и останките на кардинал Джовани де Медичи, по-младия брат на Франческо, който заедно с още двама членове на семейството, умира 25 години по-рано след пътуване до крайбрежието на Тоскана. Малария е открита и в неговата проба, но под формата на неизвестен досега щам на Plasmodium falciparum.
Засичането на различни видове малария помага и за проследяването на нейната еволюция.
Донатела Липи, професор по история на медицината във Флорентийския университет и съавтор на изследването от 2006 г., което подкрепя хипотезата за убийство, все още вярва, че Франческо е бил отровен. „Това, че някой се е разболял от малария, не означава автоматично, че е починал от нея. Новото изследване всъщност подкрепя моята позиция“, отбелязва в имейл Липи, която не е участвала в настоящото изследване. Тя добавя, че записите от Ватиканската библиотека, свързани със смъртта на Франческо, споменават кожни обриви, треска и отоци – все симптоми на остро отравяне с арсен.
„Вярвам, че Франческо I е страдал от малария, но е бил отровен и е починал от отровата. Гробницата му беше отворена 300 години след неговата смърт; ръцете му бяха свити, сякаш в предсмъртна агония, а тялото беше добре запазено – арсенът би могъл да обясни и двете неща.“
Въпреки противоречията, новото изследване представлява важна стъпка напред и демонстрира как палеогеномиката може да допринесе за решаването на дългогодишни исторически въпроси, отбелязва Си Ен Ен.