До 40 процента от учениците в гимназия изпитват затруднения с придвижването до училище, съобщават от фондацията „Тръст за социална алтернатива”. Според организацията данни от 15 области поставят транспортните разходи, бедността, езиковите бариери и достъпът до учебни ресурси сред ключовите фактори за реалното отпадане на децата от училище.
Няколко проучвания на фондацията, които обхващат 15 области в страната, показват, че физическият и финансовият достъп до училище продължава да бъде съществен фактор за образователното включване на много ученици. Изследванията досега включват Велико Търново, Враца, Кюстендил, Разград, Сливен, Габрово, Монтана, Пловдив, Шумен и Ямбол, а в предстоящото ново проучване ще бъдат обхванати също Стара Загора, Търговище, Плевен, Пазарджик и Хасково.
Данните показват, че между 20 и 40 процента от учениците в гимназия пътуват всеки ден, за да стигнат до училище. Така наличието на транспорт, разписанията и цената на пътуването се превръщат не просто в социален или инфраструктурен въпрос, а в пряк фактор за редовното участие в учебния процес.
Към това се добавя и значителният риск от бедност. Над 30 процента от децата живеят в риск от бедност, а при ромските деца делът надхвърля 60 на сто. В тези условия разходите за транспорт, храна, учебни материали, дигитални устройства и други базови потребности могат реално да ограничат възможността на учениците да участват пълноценно в образованието.
Преди да се търси отговор защо даден ученик отсъства, изостава или губи мотивация, е необходимо да се установи дали системата действително му е осигурила възможност да бъде в училище и да участва пълноценно. Езикът на обучение остава ключов фактор за успеха още в първи клас, отбелязват от фондацията.
Друг важен въпрос е езиковата подготовка в началото на училищното образование. По последните публично известни национални данни за поне 20 на сто от първокласниците българският език не е основният език, използван у дома, като в определени населени места и училища този дял е значително по-висок. Многоезичието само по себе си не е проблем и може да бъде ресурс за развитието на детето. Трудността възниква, когато ученикът трябва едновременно да усвоява българския език и чрез него да изучава математика, четене, околен свят и останалите предмети, без да разполага с достатъчно системна подкрепа за изучаването на български като втори език. Ако тази езикова дистанция не бъде преодоляна още в началните класове, тя може постепенно да се превърне в общо образователно изоставане и години по-късно да бъде отчетена като ниски резултати по четене, математика и природни науки.
В отговор на този проблем фондациите „Тръст за социална алтернатива” и „Заедно в час“ реализират двегодишен пилотен проект „И аз говоря български“ с начални учители в две училища. Програмата цели изграждането и тестването на структуриран подход за преподаване на български като втори език чрез диагностика, конкретни езикови цели, методическа подкрепа за учителите и проследяване на напредъка в класната стая.
Работата е свързана и с подхода „Заедно в пъстър свят“, чрез които „Тръст за социална алтернатива” вече е достигнала до близо 5000 професионалисти - учители, начални педагози, директори и други, с акцент върху нагласите, очакванията и способността на педагогическите специалисти да работят ефективно с многообразието.
Около 70 процента от ромските деца учат в училища с преобладаващо ромски ученици. Сериозно предизвикателство остава и качеството на образованието в сегрегираните училища, казват от фондацията и допълват, че чрез програмата „Живо учене“, реализирана съвместно с фондацията „Темпо“, се работи в три градски училища с подобен профил.