До Балканските войни обективните европейски учени нямат съмнения какво е населението на Македония, казва проф. Иван Илчев

Изложбата "Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – Балканските войни 1912 – 1913 г.)" показва, че до Балканските войни обективните историци от европейските държави не изпитват съмнения относно това какво е населението на историко-географската област Македония. Това коментира в интервю за БТА чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев, ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, член на съвместната Българо-македонска комисия за общото минало, както и организатор на изложбата, която бе открита в Културен дом НХК в Бургас със съдействието на филиала на Софийския университет в морския град.
Изложбата представя десетки етнографски карти, най-вече на европейски картографи, но са включени и карти на автори от балканските страни, показващи разно­посочните им стремежи на полуострова. Показаните карти са основно такива, публикувани периодичния печат, в широко раз­пространени памфлети и в училищни атласи, тъй като те оказват силно въздействие върху обществените настроения и позволяват да се проследи какви са били основните нагласи към централната част на полуострова през периода от среда­та на XIX в. до Балканските войни (1912 – 1913 г.). "Един от показаните тук примери е от училищен атлас, издържал над 100 издания в Германия, а друг - някъде около 10-15 издания в САЩ", обясни проф. Илчев. Той допълни, че авторите са се ограничили до периода, в който картите са използвани сравнително по-малко в националните пропаганди.  По думите на проф. Илчев, експозицията е била създадена по-скоро за чуждестранната публика, защото българите имат утвърдени представи за Македония. "Тя може да бъде приемана и като апел към българската държава да има някаква политика към Македония, каквато за мое съжаление в момента липсва, независимо какво правителство е на власт. В момента държавата разчита на Българската академия на науките, на Софийския университет, които правят каквото могат, но нямат мощта на една национална държава. Ситуацията въобще не е такава в Република Северна Македония, където цялото общество се е впрегнало да защитава определени интереси", допълни ученият. Според професора балканските националистически карти започват да се появяват от края на 80-те години на XIX в. Изложбата дава няколко примери за супер националистически карти като сръбската, в която се говори за сърботракийци и сърбодобруджанци, т.е. че всички са сърби. "Всъщност и в момента в Северна Македония сръбското население е не по-голямо от онова, което се декларира като българско. Аплодирам тяхната смелост, защото след 110 години антибългарска пропаганда да се декларираш като българин изисква наистина много смелост", коментира проф. Илчев.Според историка до Балканските войни най-авторитетните учени, географи, етнолози, пътешественици стигат до извода, на базата на собствени проучвания и пътувания, че мнозинството от говорещото славянски език население в Македония говори български език и се чувства българско. След това се намесват други фактори и ситуацията се променя, обясни той.  Макар да е замислена като експозиция, насочена към чуждестранната публика, досега изложбата е напускала пределите на страната ни само веднъж. "Единственият посланик, който прояви гражданска смелост, бе доскорошният български посланик в Северна Македония - Ангел Ангелов. Тя беше показана в Скопие. В Брюксел отказаха, от Министерство на външните работи обещаваха, но на практика не направиха нищо", допълни проф. Илчев. Пред БТА той коментира, че си обяснява тази пасивност на администрацията със страха от постоянните промени, които се случват в нея. "Има едно правило от казармата, което гласи: Ако искаш да си добре, не прави нищо, защото ще сбъркаш", заяви още той.Изложбата, чиято подготовка отнема близо четири години, е организирана от Център за върхови постижения „Наследство БГ“, със съдействие на Международен търговски и културен център „Геопан“ и издателство „Български бестселър“. След нейното представяне в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националния исторически музей, Регионалната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, както и в Скопие и Бургас, предстои през септември да гостува и в Регионалния исторически музей в Стара Загора.Картите от изложбата ще бъдат включени и в голям двуезичен атлас, дело на издателство "Тангра". "Надяваме се, че това издание, което ще излезе на български и английски език, да бъде шедьовър на полиграфията", заяви управителят на издателството Димитър Димитров по време на откриването.