До края на 2027 г. Институтът по океанология във Варна ще има нов научноизследователски кораб

През 2027 г. Институтът по океанология (ИО) "Фритьоф Нансен" към БАН във Варна ще има нов научноизследователски кораб, каза днес за БТА директорът му проф. д-р Валентина Тодорова. По думите й в момента учените от ИО работят по над 40 проекта с европейско и национално финансиране. Основната им задача е да проучват и наблюдават показателите на водата в Черно море, както и цялостното състояние на екосистемата и биоразнообразието. 
Най-големият проект, по който ИО е координатор, е финансиран с решение на Министерския съвет по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, посочи Тодорова. Тя уточни, че основната му цел е изграждането на научна инфраструктура. По този проект е предвидено ИО да се сдобие с нов научноизследователски кораб, който да изпълнява морски експедиции и в голяма степен да замени „Академик“, който вече е на 40 години. Сега предстои да бъде изготвено техническото задание за новия кораб и да бъде обявена обществена поръчка за построяването му, допълни Тодорова. По думите й плавателният съд може да стане факт до края на 2027 г. Иначе проектът на института продължава до 2029 г., като включва и много други научни задачи – изследване на климатичните промени, на биоразнообразието и на екосистемата в Черно море, включително подобряване на взаимодействието между учените и бизнеса.
В момента ИО оборудва две STEM лаборатории. Основната ни цел е да работим с младите поколения, да повишаваме екологичната им грамотност, а и да запалим интереса им към науката, посочи Тодорова. Тя уточни, че институтът има сключени споразумения с училища във Варна, направен е график и учениците ще бъдат обучавани от учените в различни модули. Освен теория, те ще имат и практически занимания. В двора на института вече са изградени няколко лехи за отглеждане на растения. Учениците ще работят и на терен по крайбрежието. В лабораториите пък ще ползват модерно иновативно образователно оборудване, включително с виртуална реалност.
Амбицията ни за проекта със STEM лабораториите е да прерасне в създаването на център за екологично образование в института, който да функционира във времето, допълни Тодорова. По думите й обучението на младите хора стартира още от тази година и ще продължи и през следващата.
Валентина Тодорова представи част от най-новите проекти в Деня на отворените врати, който институтът традиционно провежда на 31 октомври – Международния ден на Черно море. Посетителите имат възможност да се запознаят с работата на учените, да разгледат модерното оборудване, с което разполагат, да видят и стара апаратура от основаването на ИО в началото на 70-те години на миналия век.
Сред показаната техника е роботизиран буй, който изследва вълнението на морето, а данните от него се ползват за метеорологичните прогнози. Представен е и арго буй, с каквито учените по цял свят следят състоянието на океана, а броят им вече е няколко хиляди. В Черно море в момента работят 11 арго буя, повечето от които са на нашия институт, посочи Тодорова. Автономните платформи се пускат от кораби и плават, като се носят от основните течения. През определен период от време се пускат двигателите им, апаратите се спускат в дълбочина и записват различни данни - температура и соленост на водата, биологични и химични показатели. След това буят излиза на повърхността, прави връзка със сателитната система и излъчва събраната информация, която бива изпращана на различни центрове за анализ и изработване на прогнози.
Има сигнали за изменения на климата и в Черноморския басейн, които се изразяват най-видимо в изчезването на един студен междинен воден слой, посочи Тодорова. Според нея това, че през лятото температурите са по-високи, не е толкова сериозен проблем, колкото липсата на достатъчно охлаждане през зимата, което води до намаляване на кислорода във водата.
Наблюденията на учените обаче сочат, че промените не са апокалиптични. Смята се, че Черно море през последните 25 години се е затоплило с малко над един градус. Освен това нивото на водата се покачва, но процесът е много бавен – с около половин метър за 100 години.