Документи от фондовете на Държавен архив – Разград намират място в новия уебсайт „Съветската окупация в България“

Документи от фондовете на Държавен архив – Разград намират място в новия уебсайт „Съветската окупация в България“, съобщи за БТА главният експерт на държавната институция в Разград Габриела Михайлова. Документите са 59 и са от фондовете на околийското управление в Кубрат, общинските управления в Разград, Кубрат и Завет, Българска народна банка – клон Исперих, Околийска помощна организация – Разград, Читалище „Развитие“ – Разград и няколко снимки от частични постъпления, посочи Михайлова. Тя отбеляза, че документите са „издирвани“ и дигитализирани в периода от януари до март тази година. Колекцията е посветена на кръглата годишнина от началото на тези събития и политиката на Държавна агенция „Архиви“ да представя документи, които през годините не са били обект на засилено търсене.  
Главният експерт в институцията в лудогорския град посочи, че в документите, представени от Държавен архив – Разград, преобладават свързаните с реквизирането на транспортни средства, храна, коне, фураж, бензин и поведението на съветските войски. В някои от тези сведения, служебни бележки и актове се промъква информация за злоупотреби – заграбване на лични вещи от населението, унищожаване на имущество и липса на отчетност за иззетите вещи и храни. 
Частични са сведенията за финансовата издръжка на съветските войски – две разписки от 1946 г. за платени суми за храна и нощувки на съветски войници, като в едната изрично е записано, че става въпрос за войници към Дирекция „Храноизнос“ – държавният орган контролиращ търговията със зърнени храни.
Включени са документи и за таврийските българи, чиято история по думите на Михайлова е „изключително малко позната, но пък много интересна“. „По време на войната те попадат във военните територии, където се води война в Съветска Русия, но успяват да избягат. Настаняват се в България, където получават кредитиране с постановление на Министерския съвет от 1944, оземлени са и им е предоставена възможност да си закупят земеделски инвентар, каруци, коне, работен добитък. Когато идват в България, руските войски ги смятат за съветски граждани и ги „завличат някъде“, е посочено в едно от писмата. Те се завръщат след няколко дни, но без имуществото си. Намират убежище в няколко лудогорски села“, разказа Габриела Михайлова. 
Запазени са преписки, свързани с работата на Съюзната контролна комисия по изпълнението на Московското примирие. През 1945 г. в Разградска околия са настанени 300 югославски деца – сираци. Достигнали са сведения за настаняване на бежанци от Босилеградско. Разград е център на бялата емиграция и от голямо значение е едно писмо от Министерството на вътрешните работи до областните директори и околийските управители в Царство България за изпращане в София на руски пленници, избягали от военнопленически лагери и други с руски произход за връщането им в Съветска Русия, обясни Михайлова. 
Габриела Михайлов посочи, че част от представените документи е телеграма от русенския областен директор до околийските управители и градските кметове в Русенска област за регистриране на всички граждани на Съветския съюз, включително таврийските българи, за връщането им в родината им.
В колекцията е включен и един документ от фонда на Читалище „Развитие“. „Във връзка с искане за ползване на читалищния салон за нуждите на Народния съд, председателят на читалището обяснява, че в дните за прожектиране на съветски филми това няма как да стане, защото те са на твърда цена и дали има или няма прожекция, сумата трябва да се плати“, разказа Габриела Михайлова. 
Днес Държавна агенция „Архиви“ публикува за потребителите новия си уебсайт „Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.)“, който е част от тематичната дигитална колекция „Архивите говорят“.