Дребна мишка от Андите преобръща представата за границите на физически възможното, показва изследване

Дребна мишка от Андите преобръща човешката представа за границите на физически възможното, предаде АФП, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“.
На пръв поглед това е напълно обикновен гризач. И все пак мишката от вида Phyllotis xanthopygus, способна да живее на над 6700 метра надморска височина в Андите, е по-скоро чудо на природата.
Шест години след изненадващото ѝ откритие на някои от най-високите върхове в света, където досега се смяташе, че животът за сухоземните гръбначни е невъзможен, екип от международни изследователи започва да разкрива тайните на това необикновено създание.
Не по-големи от човешка длан, представителите на вида държат няколко световни рекорда, разказва биологът и съавтор на изследването Закари Шевирон от Университета на Монтана, САЩ.
На първо място този гризач е бозайникът, обитаващ най-голяма надморска височина в света. Той живее на стотици метри по-високо от хималайския сенокосач, който преди това държеше тази титла, на места, където алпинистите едва се осмеляват да се изкачат и да прекарат съвсем кратко време.
Дребният гризач обитава и най-широкия диапазон от надморски височини, като представителите на вида се срещат както във високите планини, така и по крайбрежието на Чили.
Това значително различие се дължи на неговата феноменална и уникална в много отношения устойчивост, поясняват изследователите, които виждат в тези открития потенциални поуки за човешката медицина.
Тези мишки със „свръхсили“ всъщност представляват „добър модел за човека“, казва Шевирон.
Защото, подобно на хората, които са еволюирали локално, за да се приспособят към живота в пустини, тропици или дори на много голяма надморска височина, мишките от равнините и върховете се оказват „генетично много близки“, според резултатите от изследването.
Тези, които живеят по заснежените върхове на Андите, където кислородът е крайно оскъден и температурите са мразовити, разполагат само с няколко различни гена, един от които е свързан с адаптацията към хипоксията (липса на кислород) при жителите на Тибет.
Въпреки това тялото на гризачите реагира по различен начин. В тестове, направени в подобие на хладилна камера, тези планински мишки „са придобили нещо като свръхсили“, за да поддържат по-добре телесната си топлина, обяснява пред АФП Джей Сторц, специалист по еволюционна биология в Университета на Небраска и съавтор на изследването.
Според първоначалните данни изглежда, че гризачът не произвежда повече червени кръвни клетки, за да усвоява кислорода по-ефективно, както е при други бозайници. Вместо това той по-скоро диша по-бързо благодарение на променената роля на ензим, който му позволява да противодейства на вредните ефекти от ускореното дишане.
Макар вероятно да има и други механизми, които участват в този процес, предварителните открития вече могат да бъдат от полза за медицинските изследвания.
Всъщност няколко заболявания при хората, по-специално сърдечносъдовите, са свързани с „нарушено снабдяване с кислород като основно усложнение“, припомня Сторц.
Разбирайки как тези мишки се справят с ниското ниво на наличен кислород в естествената си среда, учените могат да проправят пътя към нови подходи за „лечение на хора, които по различни причини страдат от същото физиологично състояние“, допълва изследователят.
По-доброто разбиране може да допринесе и за изследванията в областта на рака, тъй като туморите също могат да създават хипоксична среда, а някои гени, идентифицирани при тези гризачи, участват в метаболизма на лекарствата, използвани при химиотерапията, допълва Шевирон.
Освен интереса за човешкото здраве, изследването на дребния гризач, който „е разширил границите на това, което се е смятало за предел на живота при бозайниците“, дава повече насоки за физиологията на съществуването при екстремни условия, отбелязва биологът.
Изследователите са установили още, че освен че живеят на височина, почти равна на тази, на която летят пътническите самолети, сред пустиня от сняг и скали, тези мишки трябва да се хранят с отровни растения.
В генома на индивидите, живеещи на голяма надморска височина, е идентифициран ген, способен да детоксифицира някои отровни растителни вещества.
„Нищо не е лесно за тях“, обобщава Джей Сторц.
Според изследователя тези гризачи, които живеят в екстремни условия, предлагат „ново разбиране за начина, по който еволюцията винаги намира решения, за да позволи на живота да си проправи път“.