Учени откриха най-старите известни доказателства за чумата, която е предизвиквала смъртоносни епидемии още преди 5500 години – с близо 200 години по-рано, отколкото се смяташе досега, съобщи АП, като се позова на изследване в научното списание Nature.
Заразата поразява хората от хиляди години и заличава значителна част от населението на Европа през XIV век по време на епидемията, известна като Черната смърт. Макар и рядко срещана, чумата съществува и днес и се лекува с антибиотици.
„Вярваме, че за да разберем собствената си история, е изключително важно да разберем историята на чумата“, казва съавторът на изследването Еске Вилерслев, генетик от Университета в Копенхаген, Дания. Вилерслев и други изследователи са търсили следи от бактерията, която причинява чумата, в останки от четири гробища близо до езерото Байкал в Сибир. Те откриват следи от ДНК на чума в зъбите на 18 древни ловци. Радиовъглеродното датиране на костите разкрива, че чумата е предизвикала две епидемии, като първите случаи са засечени преди около 5500 години.
Изследователският екип установява, че праисторическата чума се е развила на етапи и е заразила няколко малки семейства. Тя вероятно се е разпространила от мармоти - големи местни гризачи. Болестта се е предала след като хората са яли суровите им органи или са докосвали заразени кожи по време на обработката на животните. Болестта също така се е предавала между хората чрез кашляне и кихане, казват авторите на изследването.
Много от починалите са били малки деца на възраст между 8 и 11 години. Децата може да са били изложени на по-голям риск, тъй като имунната им система не е била толкова силна, твърдят изследователите.
Наличието на множество жертви предполага, че праисторическата чума, освен че е заразявала отделни индивиди, е причинявала и епидемични взривове, казва генетикът Айда Андрадес Валтуена от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология, която не е участвала в проучването.
Изследователите са установили, че този вид древна чума е еволюирал дълго преди бубонната чума, която е причина за Черната смърт, покосила средновековна Европа. Съществуват обаче доказателства, че по-ранните форми на чумата са били също толкова смъртоносни. Болестта е унищожавала не само пренаселените градове, но и малките, номадски групи от ловци.
Знанието за чумата може да ни помогне „да разберем стъпките, които бактерията е извървяла, за да се превърне в смъртоносния патоген, който познаваме днес. Това може да послужи като ключ към прогнозирането на бъдещи пандемии“, пише Андрадес Валтуена.